И здравният сектор обръща поглед към Брюксел

Здравеопазването ще разчита на европейските пари като възможен източник на повече средства за финансирането й. Това става ясно от проекта на Националната здравна стратегия за периода 2014 – 2020 г., който е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването.

Основният извод във финансовия план, на базата на който е изготвяна стратегията, е че икономиката няма да се възстанови бързо от кризата, заради което от ведомството не очакват допълнителни възможности за повишаване средствата в сферата на здравеопазването, освен външно финансиране.

В документа се подчертава също така, че не трябва да се очакват политически решения за увеличаване на здравната вноска или данъците, тъй като населението не би могло да го понесе заради икономическата ситуация и доходите.

На тази основа планираните разходи за здраве като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) за периода 2014 – 2020 г. са от порядъка на 4,7 – 4,8%, а заедно с европейските средства процентът достига 6,1.
В стратегията се очертават 8 приоритетни области: гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване, развитие на електронното здравеопазване, рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването, реформирането и модернизирането на системата на спешна медицинска помощ, подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната, детското здраве, човешките ресурси в здравеопазването и преориентиране на здравната система към профилактиката.

Поставени са и пет основни цели. Първата е намаляването на смъртността при децата от 0 до 1 година с 20% до 2020 г. спрямо нивото й от 2011 г. Подобни цели са поставени и за смъртността във възрастовите групи от 1 до 9 години, от 10 до 19 години и за икономически активното население. За населението над 65 години се цели намаляване на хоспитализациите с 20 на сто към 2020 г. спрямо 2011 г.

Като основни предизвикателства пред здравната система са определени демографската ситуация в страната и непрекъснатото застаряване на населението, несъответствието между налични и необходими ресурси – човешки, финансови, материално-технически, информационни и организационно-управленски, регионалните проблеми, свързани с достъпа до медицинска помощ, високата смъртност, ръста при хроничните заболявания, несигурната законодателна среда, екологичните и трудови рискове.
„Правителствените здравни политики през следващите години трябва да бъдат насочени срещу рисковите фактори за общественото, семейното и индивидуалното здраве. Тези политики трябва да бъдат структурирани в посока към активна превенция на хронични заболявания, а не към действия, които са насочени единствено към ефективното им лечение, след като те вече са настъпили“, посочва се в стратегическия документ.

Още в началото на стратегията се подчертава, че социално-икономическите фактори и начинът на живот оказват най-голямо влияние върху здравето, поради което трябва да се пренасочат очакванията и на политиците, и на обществото, че здравната система ще реши всички проблеми, свързани с опазването и възстановяването на здравето.

В документа е посочено, че е необходимо да бъдат увеличени средствата за здраве, като същевременно се оказва ефективен контрол върху разходите. Основният извод за харчовете е, че те трябва да бъдат оптимизирани и по-правилно насочвани, включително чрез преоценка на механизмите за планиране и плащане на медицинските дейности, регулиране използването на скъпоструващи диагностични и лечебни технологии и контрол върху медицинските дейности. Подчертава се също така, че е трябва да се преразгледа броят и видът на лечебните заведения, които да се преструктурират така, че да постигат по-добри резултати, включително чрез въвеждането на диагностично-свързаните групи, за което се говори от няколко години, и въвеждането на мерки за контрол на качеството на здравните услуги и управлението на болниците.

Планира се да бъдат създадени и финансови стимули за оптимизиране на дейността в извънболничната и болнична помощ, така че да се свие скъпоструващото активно болнично лечение за сметка на извънболничното лечение и развиване на модели за еднодневно лечение, еднодневна хирургия, медико-социални грижи, продължително лечение и палиативни грижи.

Прегрупирането на ресурсите в здравната система обаче ще се прави на базата на цялостни и обективни анализи, посочва се в документа.

Същевременно в стратегията е отделено специално внимание и за мерките срещу неформалните плащания и корупцията в здравния сектор. Записано е, че неформалните плащания представляват 3,6% от общите разходи за здравеопазване и се правят под формата на дарения и такси. В тази връзка се предвижда да се подобри отчетността в здравеопазването, да се изгради прозрачна система за потребителските плащания и за официалните такси, както и да се актуализира професионалният кодекс на мeдицнските специалисти.

Още новини от България четете в Investor.bg