Георги Иванов: Космосът е в нашия живот, той е около нас

Космосът е в нашия живот, той е край нас с космическите съобщения и информация, със спътниците, осигуряващи ни разговор по мобилните телефони и излъчване на телевизионни програми от всички краища на света, казват изследователите. За първия български космонавт там всичко е интересно.

"В Космоса човек си мисли за това, което работи, за това, което е тренирал, а също и за това, което е научил", сподели пред БТА в Ловеч първият български космонавт о. р. генерал-лейтенант Георги Иванов, който преди 35 години прави 31 пълни обиколки около Земята на борда на космическия кораб "Союз-33". Там всичко е интересно - и старта, и самите маневрирания, и движенията в станцията "Салют-6", допълва той и отбелязва, че има много спомени от този полет.

"Имам много ярки спомени - и тук, в Ловеч, където съм израснал в каньоните на река Осъм, Хисаря, Стратеш. Родил съм се точно между двата хълма", разказа за БТА Георги Иванов, който е и почетен гражданин на родния си град. Той посочи, че с отбелязването на 35-та годишнина от първия полет на българин в Космоса, най-вече ще се чуе отново за приноса на България и на учените от Института за космически изследвания и технологии към БАН за развитието и бъдещето на космонавтиката, за полета му с руския космонавт Николай Рукавишников. По думите му трябва да се напомни и за следващите български космонавти, за втория космически полет през 1988 г. на българския космонавт Александър Александров, за двата спътника, летели 1981 г. за отбелязване на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Според него трябва да се разбере и за усилията на "космическите" учени, които продължават да работят, въпреки трудните условия в БАН.

Полетът на първия български космонавт доведе до създаването на нови космически направления

За развитието на космическата наука са необходими научни кадри, космическа промишленост, но и финансови средства, казва доц. д-р Таня Иванова, която работи в Института за космически изследвания и технологии. Тя е там от създаването на Централната лаборатория за космически изследвания и от старта на програмата "Интеркосмос". Съавтор е на книгата "Разговор с първия космонавт на България" и беше в Ловеч при представянето й. Тук тя разказа за приноса на българските учени в изучаването на тайните на Космоса.

Лабораторията за космически изследвания е оборудвана с модерна техника и екипът й по всякакъв начин се опитва да осигури добри условия и предпоставки за работа и развитие на бъдещите поколения. В днешни дни - според доц. д-р Таня Иванова, е най-трудно да се привлекат млади специалисти в науката и трябва да се търси възможност чрез програмите на Европейския съюз те да получат по-висока квалификация.

Според учения необходима е сериозна научна програма за космически изследвания, която да се приеме от държавите, които имат ракетно-космическа техника, както и от Европейската космическа агенция, на която България все още не е член. Иванова обясни, че членството в тази организация ще ни даде възможност за участие в космическите изследвания. Всички държави от ЕС, или членуват в тази агенция, или правят стъпки за членство, посочи доц. д-р Таня Иванова. Според нея правителството трябва да предприеме първи стъпки за членството на България в тази космическа агенция.

"Имаме подготвен и трети космонавт - Красимир Стоянов, дубльорът на Александър Александров, който все още е в подходящата възраст и кондиция да бъде нашият трети космонавт", смята доц. д-р Таня Иванова. Тя отбеляза, че програмата "Интеркосмос" е дала възможност, въпреки че сме малка страна, да създадем космическа апаратура.

След изстрелването на първия прибор през 1972 г. България става 18-тата космическа държава и впоследствие се утвърждава като космически приборостроител, отбеляза доц. д-р Таня Иванова. По думите й до полета на първия български космонавт е била изстрелвана апаратура само на автоматични станции на спътници. Георги Иванов е летял четвърти по ред по програмата "Интеркосмос". Преди нас са били космонавти от Чехословакия, Полша и Германия, а след нас по програмата са летели още петима.

По думите на доц. Иванова това е ставало безплатно, в периода 1977 г. и 1981 г. "Не само в областта на космическата физика създадохме апаратура, създадохме и апаратурата "Дъга". Тя е уникална, защото автоматично не може да се направят наблюдения с оптическа апаратура, трябва да има човек, който да я насочи към екваториалните дъги, полярните сияния. Това са интересни зони за наблюдение, които обясняват модела на нашата планета - защо има живот на Земята, а слънчевите лъчи не са убили всичко живо. Това е именно благодарение на тази атмосфера, на тази йоносфера, към която ние сме се хвърлили да изследваме", обяснява доц. д-р Иванова.

По думите й полетът на Георги Иванов е предизвикал създаването на нови космически направления. Едно от основните, което и до днес се развива изключително добре, са дистанционните методи за изследване на Земята. Сега България е на едно от челните места в тази област, разказа ученият.

По думите й първият уред - "Спектър 15", обаче е бил създаден именно по научната програма на първия български космонавт, и е бил за изследване на природните явления в инфрачервената област. За пръв път се е правил запис за изследване на тези спектрални снимки, които се регистрирали на магнитна лента. За пръв път заради грижата за здравето на космонавтите са се развили космическата биология и медицина. Във връзка с полета на Георги Иванов е бил създаден първият уред за психо-физиологични изследвания, за изследвания на интелектуалното състояние на космонавта, както и за това дали умее да се справя бързо с извънредно възникнали ситуации. Апаратурата "Средец" се е създала с помощта на Военно-медицинска академия, каза доц.д-р Иванова.

Друга област, която също за пръв път е тръгнала с програмата на първия български космонавт, е била "Космическо материалознание". Днес също е бързо развиваща се наука. Наблюдавало се е в пещите на орбиталната станция "Салют" как израстват кристалите, разказа доц. д-р Таня Иванова. В условия
на безтегловност се получават уникални свойства на материалите, допълни ученият.

С полета на българина Георги Иванов са поставени основите на широк спектър космически изследвания и към България са отправяни покани за сериозни участия. "Трябваше да напълним два огромни спътника от типа автоматична орбитална станция с българска апаратура, и то още 1981 година. Единият спътник летя на височина 900 метра, а другият 600 метра. Включихме се дори в програма за изследване на планетите от слънчевата система. Наша апаратура засне и преминаването на Халеевата комета.

Поканиха ни да изпратим и втори български космонавт - с още по-модерна апаратура. Създаде се за пръв път апаратура за изследване на радиационната безопасност на космонавтите, която днес се развива най-силно на Международната космическа станция", разказва още доц. д-р Иванова.

Тя допълва, че на борда на орбиталната станция десет години е работила космическа оранжерия, с която българските учени са успели да докажат, че там могат да се развиват растенията и с тях човек да пътува дългосрочно, създавайки биологична система около себе си.

В Ловеч Георги Иванов ще пристигне отново на 16 април заедно с космонавти от Русия, Чехия, Полша, Унгария, Монголия. На Алеята на космонавтите в Ловеч те ще видят изложба от графити, изготвена от ученици от Гимназията за чужди езици, и изложба от пленера "Космос", организирана от арт клуб "Гея". Ще бъдат направени и демонстрации от Клуба по авиомоделизми към Общински детски комплекс. Космонавтите ще се срещнат и с ученици в Природо-математическата гимназия в града.