Търговските вериги с по-евтини храни от малките обекти

Търговските вериги предлагат основни хранителни продукти на по-ниски цени спрямо другите магазини, а асортиментът в тези вериги е много по-голям, пише в "Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България", изготвен от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, средният брой артикули в супермаркетите е 12 000, а в хипермаркетите стига до 35 000, отчитат експертите на ИПИ.

Според проучвания, цитирани в анализа, качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните магазини. Модерната търговия обикновено налага свои стандарти, които често надхвърлят държавните такива в съответните държави. Търговските вериги имат постоянни разходи, които захранват други дейности в сектора на услугите. Веригите формират 3,6 на сто от рекламния пазар, 2 на сто от пазара на частни охранителни услуги в страната, създават пазар на недвижими имоти за над 10 млн. лв. на година, а други между 4 и 5 млн. лв. на година - за почистващи услуги. Към тези числа могат да се прибавят по средно 4,2 млн. лв. на година за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2,4 млн. лв. за счетоводни и данъчни услуги, 2,2 млн. лв. за банкови услуги, 1,6 млн. лв. за счетоводни услуги и др.

Според анализа на ИПИ обемът на стоките в търговските вериги, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72 на сто в периода 2007-2013 година. В някои продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял - такива са например охладеното и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и други.

Според експертите в Института предизвикателството към малките производители в момента е сдружаването - общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги. В Чехия например организации на производителите на плодове и зеленчуци спомагат за преодоляването на проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал за малките производители. Участниците в подобни организации се ползват от обща инфраструктура за съхранение, сортиране и пакетиране, както и от нарасналата пазарна сила в преговорите с веригите.

Заключението от проучването на ИПИ е, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен - от една страна, част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но от друга - се отварят нови възможности за специализирани магазини и като цяло нетният ефект върху пазара на труда не е негативен, а в най-лошия случай - неутрален по отношение на броя на заетите в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия.

Местните производители и доставчиците са поставени пред необходимостта да се съобразяват с нови условия и да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни и иновативни. От всички тези промени в сектора най-големият победител са потребителите, пише в анализа.

Ефектът от навлизането на търговските вериги за изсветляване на търговията на дребно се оценява на 5 млрд. лв. за периода 2004-2013 г., а данъчният ефект по линия на допълнително събрания ДДС - на 1 млрд. лв., пише още в анализа. Като цяло в държавния бюджет за периода 2007-2013 г. са влезли над 1,9 млрд. лева.

Десетте най-големи търговски вериги дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. Това е около 6 процента от всички заети в сектора на търговията. Наетите в тези вериги получават средно с 38 на сто по-големи брутни възнаграждения спрямо останалите в сектора или средно 1048 лв. месечно.