Почитаме властелина на ледовете

Православната църква почита днес паметта на Свети Атанасий Велики. Празникът е наричан от народа Атанасовден.   
   
Свети Атанасий е роден през 295 г. в столицата на Египет - Александрия. На 23 години той участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става Александрийски архиепископ.

Името "Велик" Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен "Баща на православието".    

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като "Среди зима".    

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката, за което се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.                                                        

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".                   
                      
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора. Именници днес са Атанас, Атанаска, Наско.