Имаш имоти? 50% данъчна остъпка, но само за основния!

Собственик, който има повече от един имот в България и е посочил пред общината две или повече от едно от тях като основно, да не ползва данъчната отстъпка. Това предлага като промяна в Закона за местните данъци и такси финансовият министър Владислав Горанов. Тристранният съвет и МС вече одобриха поправката и предстои внасянето ѝ в парламента.

Ако бъде приета без промени, това ще означава, че всеки, който до момента е плащал половината от данъка, като е посочвал повече от едно жилище за основно, вече ще подлежи на санкция, ако продължи да го прави. В мотивите за поправката експертите на финансовия министър са посочили, че се въвежда заради злоупотреба с данъчната отстъпка.

При оценката на въздействието не са посочени суми, които ще влязат в общинските бюджети, когато възможностите за злоупотреби се премахнат, тъй като няма пълна и точна информация за разпространението на тази данъчна хитрост.

От анализите за финансовото състояние на общините, които финансовото министерство е направило, става ясно, че те масово събират не повече от 2/3 от местните си данъци и такси. Проблемът със събираемостта се задълбочи след бума на новото строителство особено в големите градове.

Въпреки че всеки нов собственик на имот е длъжен да го декларира до 3 месеца след придобиването му, както и да плаща данък за него, това масово не се прави. Повечето местни власти чакат собствениците да ипотекират имот и тогава да им съберат налога, тъй като за ипотеката трябва документ за платен данък. Или да направят сделка с този имот - да го продадат или някой да го наследи, защото нотариусите също правят справка за платен данък в общината и не изповядват сделка, без тези налози да са платени.

Хората, които дават под наем необитаемите си жилища, пък са длъжни да обявяват това пред НАП и да плащат авансов данък - или те, или наемателите, ако са фирма.

Три са основните причини за злоупотребата с данъчна отстъпка.

Първата е, че общинските служби, които събират местните данъци и такси, нямат обща база данни в реално време, за да могат да установят кой собственик, посочил жилище като основно в една община, е направил същото и в друга с втория си имот, анализира "24 часа".

Втората причина е, че повечето собственици, които са обявили жилището си като основно, масово не декларират новите си имотни придобивки, не живеят в основното си жилище, а в друго, но ползват преференцията. Законът в този случай ги задължава да предекларират собствеността си, като посочат новото жилище, в което живеят над 200 дни в годината, и да отпишат онова, което вече не е такова, а отдавна е дадено под наем.

Третата причина е, че много от собствениците отдавна живеят в чужбина, но са преотстъпили правото на наследници и на наематели да се разпореждат с имотите им. Те на свой ред не са проверили какво е вписал собственикът в декларацията за имота, но не го и променят и естествено предпочитат да плащат по-малката сума.

Освен тази злоупотреба върви и друга, която доведе до предложението да не се ползва частична отстъпка за такса смет за необитаемо жилище. Много собственици пестят така от налога, като не плащат за сметосъбиране и сметоизвозване и свалят таксата за битови отпадъци с над 70%. В края на всяка календарна година те подават в общините искания за освобождаване от такса смет с аргумента, че не обитават имота си.

Когато бе въведе мярката, НАП правеше контролни проверки чрез данни от водните дружества за показания на водомери и чрез доставчиците на ток за показанията на електромери. Ако в имота се консумират вода и ток, това означава, че имотът не е необитаем, и отстъпката се отнемаше.

Общинските власти обаче нямат такива договори с местните доставчици на битови услуги и очевидно не могат да контролират обитаването на имота. Затова отстъпката от догодина няма да се прилага, предлагат от финансовото министерство.

Още през 2016 г., отчитайки проблема със събираемостта на местните данъци и такси, държавата направи опит да стимулира общините да опишат новия сграден фонд, да издирят собствениците от имотните регистри и да ги поканят да декларират собствеността си. Финансовото министерство отпуска по-висока субсидия и безлихвени заеми за всяко кметство, успяло да надмине 68,8% декларирани имоти от всички. Всяка година броят на общините, получили право на това, е различен, но най-често става дума средно за 30-40 от 264 общини.

Всяка имотна сделка носи приход за общинските бюджети. Законът за местните данъци и такси е дал право да се събират два вида такси, които заплаща собственикът на имота, предмет на сделката.

Първата е 0,1% от стойността на имота, която е нотариална такса, за да бъде вписана смяната на собствеността в регистъра на Агенцията по вписванията.

Вторият налог е при покупко-продажба, когато се дължи от 0,1 до 3%. Размерът на данъка за всяка община се определя от общинския съвет. Заради дългогодишните игри с ниски данъчни оценки данъкът се начислява върху основа, която е по-високата между двете стойности - данъчната оценка на имота и уговорената цена.

За целта преди изповядване на сделката собственикът на имота се снабдява с удостоверение за данъчна оценка от общината по местонахождението на имота. Сумите общо се заплащат на нотариуса, като той извършва вписването на нотариалния акт и заплащането на дължимите такси.

Облагане с годишен данък на жилищен имот, който не е основно жилище на лицето и се намира на територията на някоя от общините, включени в списъка на курортите на България. Такава промяна в Закона за местните данъци и такси предложиха “Обединени патриоти”. Поправката дори мина на второ четене в комисии. Тя предвижда размерът на данъка да се определя от общинския съвет, като границите, в които ще варира, са от 0,5 до 0,7% от данъчната оценка на имота в планинските и морските курорти от национално значение, или от 0,2 до 0,4% за останалите.

Данъкът трябва да се събира от собственици на жилища, които не са ги обявили в съответното кметство като “места за настаняване”, за които не се плаща наем, и не са регистрирани като туристически обекти по Закона за туризма.

При дискусиите стана ясно, че този данък ще се прилага само за онези жилищни имоти в курортите, които обективно могат да се характеризират като места за настаняване на посетители, но не се декларират като такива с аргумента, че пребиваването в тях е безплатно. Ако поправката не се промени заедно със замисляните промени в данъчната отстъпка за основно жилище, за много собственици на курортни имоти поддържането им ще стане нерентабилно.