Все повече българи не си плащат кредитите, рекорд при ипотеките

Българите все повече се задъхват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме. И съответно попадат в списъците на колекторските фирми, които им събират дълговете.

Допреди година некоректните платци с кредити са били 48% от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54%. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година, пише в. "Сега".

В същото време, намаляването на лихвите по кредитите доведе до бум на търсенето на заеми, показват и данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път надхвърлиха 10 милиарда лева и достигнаха рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9%. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15% спрямо септември 2017 г.

Експерти често предупреждават, че ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред. Освен това и централната банка неколкократно предупреди банките да внимават при ипотечните заеми.

На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20% от длъжниците, сега те вече са "само" 18%.

Според експертите бързите кредити най-често са вид "сезонна услуга" - от подготовка на учениците за първия учебен ден, през покриване на разходи за зимни гуми за автомобилите, до плащане за лятната ваканция на семейството. Не са малко обаче и заемите за спешни нужди - например разходи за лекарства или лечение, обяснява пред изданието Александър Грилихес, зам.-председател на асоциацията.

Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторите, е 1162 лв., преди година е бил 728 лв. Това означава, че хората не планират добре разходите си и затова понякога забравят или пропускат някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката.

Любопитното е, по данни на колекторите, че най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15% на фона на 6% година по-рано.

Друга интересна тенденция е намаляването на броя на хората, за които са подадени искания за плащане на просрочени сметки. Допреди година те са били 22%, а сега делът им е паднал на едва 1%. Това обаче не означава, че хората се справят по-добре с плащането на фактурите си. Стопяването на лошите длъжници се дължи най-вече на пренасочването на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията.

Като цяло броят на задлъжнели българи, които кредиторите са предали на колекторите от асоциацията, намалява цели три пъти - за първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 000, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1.94 милиона. Почти наполовина пада и т.нар. нововъзложен дълг. Така, ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове на обща стойност от 1.416 млрд. лева, година по-късно те вече са 743.9 млн. лева, показва анализът.

Председателят на асоциацията Райна Миткова смята това за добра новина.

Младите хора стават все по-некоректни платци, а профилът на длъжника е все по-ясно изразен. "Той е млад мъж, до 30 години, зодия Водолей, със средно или висше образование и обикновено не на трудов договор. Най-голям брой некоректни платци има в Бургас, Стара Загора, Русе", коментира Александър Грилихес.