Коледа e

Днес християнският свят отбелязва Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос.

Семейството отново се събира, но за разлика от Бъдни вечер, похапва и блажно. Обредната трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Вярващите ходят на черква, където има празнична рожденска служба. Голяма Коледа, Божик, Божич е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия.

Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.

Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека.

В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете.

По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобивки в стопанството.

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
”От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!”

Освен с кравай, ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували.

Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.