Царят и княгинята останаха без "скромната си резиденция"

Отказът на пловдивския областен управител Тодор Петков да върне двореца "Кричим" на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок е законосъобразен.

Това разпореди Върховният административен съд с решение, което не подлежи на обжалване.

"Досега всичките имоти са връщани с административни актове на Сакскобургготски. Не намерихме обаче основание да върнем "Кричим" и съдът потвърди нашите действия, че са правилни", заяви Петков.

Преди месеци, след обжалването на пловдивския областен управител, наследниците на Борис Трети заведоха граждански иск в Пловдивския окръжен съд за доказване на собствеността на резиденцията.

"Дори според Търновската конституция дворецът не би следвало да бъде върнат на фамилията Сакскобургготски", коментира още Тодор Петков.

Въпреки решението на съда от царското семейство продължават да твърдят, че разполагат с необходимите нотариални актове отпреди 70 г., според които имотът в Кричим е строен с лични средства на цар Борис ІІІ през 1937 г. и представлява "скромна резиденция на царското семейство".

Имотът фигурирал и в списъка на частните царски имоти, които подлежали на национализация, направен през 1946 г. от правителството на Кимон Георгиев.

В момента Сакскобургготски и останалите членове на царската фамилия са собственици на част от недвижимите имоти, които са притежавали до 1946 год.

Някои медии изчисляват стойността на имотите на около 160 млн. евро.

На царското семейство частично са върнати резиденция “Врана” (от общо 3500 дка са върнати 980 дка, от които около 920 дка собствениците са дарили на Столичната община), “Царска Бистрица”, “Саръгьол”, “Ситняково”, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков - Боровец и с. Бели Искър.