Страхът и ужасът сковаха Пшеводув - селцето, в което ракета уби двама

Във вторник следобед, за първи и единствен път, откакто се премести в Пшеводув, малко полско гранично село, отец Богдан Важни отслужи литургия в празна църква.

Само час по-рано руска ракета излетя от украинска територия, уби двама от неговите енориаши и разби илюзията, че географията и международното право ще защитят селяните.

"Физическата граница тук ни разделя и психически от войната в Украйна. Винаги сме се чувствали така", казва Уазни в деня след падането на ракетата. "Никога не сме усетили опасността тук."

Сега обаче страхът, ужасът и внезапният рояк от полиция и военни задържаха вярващите у дома, докато новините за личната им трагедия започнаха да се разпространяват по света, преобразувайки се в геополитическа криза.

Кошмарът, за който Киев и неговите съюзници предупреждаваха от месеци, се превърна в реалност: войната в Украйна беше прехвърлила границите на страната и измести това сънливо селце, само на четири мили от границата, в центъра на международното внимание.

"Говорили сме за това и преди, но никога не се е чувствало като сериозна заплаха", казва Жюстин Мазурек, която е родена в селото преди 71 години, пред The Guardian. "Разбира се, знаех, че войната продължава, но никога не съм чувала никакви експлозии."

Ден по-късно тя казва, че все още не може да повярва, че двама мъже, които е познавала добре, са били убити от ракета. "Хората се страхуват, но все още не са имали достатъчно време да говорят помежду си, да го обработят."

В рамките на часове президентът на САЩ Джо Байдън и лидерите на Полша заявиха, че смятат, че ракетата, макар и руска, е била изстреляна от Украйна при самоотбрана. Това намали страха от ескалация, но не направи нищо, за да облекчи болката в Пшеводув.

Селото е толкова малко, че всеки познава жертвите. Има регистрирано население от 900 души, но само 600 действително живеят тук – подобно на части от Източна Полша, селото е загубило много от своите млади хора заради миграцията.

"Работеха през цялото време, а сегавече не са тук", казва Мазурек, след като присъства на литургията, на която Уазни се молеше за мъртвите – бащи и набожни църковници, които бяха убити, докато работеха в център за сортиране на зърно.

Единият беше женен за жена, която работеше в училището, така че за една нощ директорката Ева Байра премина от надзора на обучението на 71 ученици към организирането на психологическа подкрепа за травматизирана общност.

"Ние в Пшеводув успяхме да се успокоим след 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна, въпреки факта, че живеем в съседство с войната", споделя Байра. "Емоциите бяха утихнали и успяхме да се справим. Но вчерашното събитие отново ги събуди."

Училището, където в главната зала виси плакат с надпис "Безопасност преди всичко", вече бе затворено в деня, когато удари ракетата, но на следващия ден отново остана празно, а родителите бяха твърде уплашени, за да изпратят децата си в класните стаи - само на няколкостотин метра от мястото на експлозията. "Беше твърде свежо. Това е много трудно преживяване за тях", казва Байра.

Тя вече е започнала да свързва деца и техните родители с психолози и експерти по травми, дошли от по-големите градове наблизо. "Психологическата помощ започна днес", обяснява тя, описвайки онлайн среща за свързване на хората с първа, основна подкрепа.

Байра очаква възстановяването да бъде трудно за общност, която сега живее с реалността, че войната е преминала границата веднъж и може да го направи отново. "Опитваме се, доколкото е възможно, да поддържаме живота нормален – чувствата на децата са най-важното нещо."

Тя също беше домакин на журналисти през нощта - част от огромния поток към града, където селските пътища гъмжаха от военни и полицейски коли. Полицията беше отцепила голяма част от земята около ракетната площадка, докато следователите се мъчеха да разберат какво се е случило.

Ракетата се приземи малко преди 16:00 ч. местно време във вторник, когато светлината отслабваше от небето. До сряда сутринта отдалеченото село стана световноизвестно, гъмжащо от журналисти и полиция.

"За съжаление, поради тази трагична причина, всички ще си спомнят Пжеводов. Бихме предпочели селото ни да беше останало неизвестно, а двамата мъже да бяха живи."