Европа настоява за буферна зона между Украйна и Русия

Европейските лидери обмислят създаването на 40-километрова буферна зона между руската и украинската фронтова линия като част от мирно споразумение - последна идея, която Москва възприе, и която вероятно би увеличила скромния брой мироопазващи войски на континента.

Според петима европейски дипломати, предложението е сред няколкото, които военни и цивилни служители обмислят за следвоенен сценарий или такъв за прекратяване на огъня в Украйна. Длъжностните лица не са съгласни колко дълбока може да бъде действителната зона и не е ясно дали Киев би приел плана, тъй като той вероятно ще дойде с териториални отстъпки. САЩ изглежда не участват в дискусиите за буферната зона.

Но фактът, че властите се заиграват с блокирането на ивица земя в Украйна, за да наложат крехък мир, е показателен за отчаянието на съюзниците от НАТО за разрешаване на война, наближаваща четвъртата си година. Руският президент Владимир Путин не показа желание да спре боевете. В четвъртък Москва предприе рядка атака срещу центъра на Киев, убивайки най-малко 19 души и повреждайки офиси на Европейския съюз.

“Те се хващат за сламка“, каза Джим Таунсенд, бивш служител на Пентагона, който отговаряше за политиката на Европа и НАТО по време на администрацията на Обама. Той добавя: “Руснаците не се страхуват от европейците и ако си мислят, че няколко британски и френски наблюдатели ще ги възпрат от навлизане в Украйна, тогава грешат.“

Разделянето е изпълнено с историческо значение. Европейските дипломати се въздържат от това да го сравняват със строго охраняваната граница между Северна и Южна Корея, които технически все още водят войни. Те го сравняват повече с разделянето на Германия по време на Студената война, пише Politico.

Путин и неговите заместници заявиха, че работят за създаването на буферни зони по границите на Русия с Украйна, което би увеличило разстоянието между Москва и украинската артилерия и дронове, но не се появиха подробности, които да подсказват какво биха включвали тези предложения.

Броят на военнослужещите, необходими за патрулиране на границата, също остава проблем. Длъжностните лица обсъждат от 4000 до около 60 хиляди войници. Но страните все още не са поели никакви ангажименти, а президентът Доналд Тръмп се отказа от потенциално присъствие на американски войски.

НАТО вече се бори да подготви сили за реагиране от 300 хиляди войници, които да защитават източния фланг на алианса от бъдеща руска атака. И всяка мироопазваща сила би играла двойна роля, патрулирайки близо до демилитаризираната зона, като същевременно обучава украински войски, според двама от дипломатите. На тях, както и на други, е предоставена анонимност, за да говорят за нерешен въпрос.

Според един от европейските представители, съюзниците се въздържат от публични ангажименти за войски, докато чакат ключови подробности. Въпросите им включват правилата за ангажиране на войските на НАТО на фронтовата линия, как да се управлява руска ескалация и дали ще е необходимо трети страни да патрулират района, ако Кремъл възрази срещу войските на Алианса в буферна зона.

“Всички се опитват да действат възможно най-бързо по отношение на гаранциите за сигурност, за да не си промени мнението Тръмп“, относно настояването на Путин към договорено споразумение, каза един от европейските представители.

Предложението за буферната зона не беше обсъждано на видеоконференцията на началниците на отбраната на НАТО в понеделник, в която участваха председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн и върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО и началник на Европейското командване на САЩ Алексъс Гринкевич, каза един от европейските представители.

Френските и британските сили вероятно ще съставляват ядрото на чуждестранното военно присъствие, според двама от европейските представители, които заявиха, че тези страни лобират пред други съюзници да помогнат за предоставянето на военни активи.

Но това е притеснило членовете на НАТО по границата с Русия, като например Полша, която изрази опасения, че ще направи страната уязвима за атака. Съюзниците са изразили опасения пред ръководителите на Пентагона, че по-голям ангажимент за войски би отнел от защитата на източния фланг на алианса, казаха двамата представители.

А някои съюзници са изразили загриженост, че очертаването на буферна зона всъщност може да изложи украинските градове на допълнителен риск от атака или повторно нахлуване от страна на Русия.

“Не е много разумно срещу противник, който не преговаря с добра воля“, каза един от двамата европейски представители.

Полша и Германия заявиха, че не се интересуват от войски в Украйна, докато малката Естония дори обеща да изпрати някои сили. Съюзниците очакват, че Украйна все пак ще допринесе с лъвския пай от войските в близост до всяко прекратяване на огъня или буферна зона, каза третият европейски служител.

Членовете на НАТО разговарят с американски служители за предоставяне на сателитно разузнаване и въздушна подкрепа, въпреки че не очакват много повече. Висши служители на Пентагона вече са казали на европейските си колеги, че САЩ ще играят минимална роля във всички гаранции за сигурност на Украйна.

Министерството на отбраната не отговори на искане за коментар.

САЩ е може би единствената страна от НАТО с достатъчно сателити на разположение, за да осигури въздушно разузнаване, за да гарантира, че Русия няма да наруши прекратяване на огъня или мирно споразумение.

“Всички чакат политическите лидери на Министерството на отбраната да изяснят докъде са готови да се ангажират и позволяват на европейците да покажат картите си“, каза първият европейски служител, добавяйки: “Така че е малко като танц“.