Мога да убивам и да не бъда съден: Украинските затворници разменят килията за бойното поле

От Наказателна колония № 4 няма лесен изход. Това е затвор със средна степен на сигурност, но дебелите железни порти и внушителните бели стени, покрити с бодлива тел, му придават по-"максимално" усещане.

Вътре са Андрий Аскеров и Роман Чеч: и двамата осъдени наркодилъри, които са успели да измислят ранни маршрути за бягство. Те успешно са кандидатствали да се присъединят към редиците на украинската армия. Сега те ще преминат едномесечно обучение и в замяна на освобождаването си ще се бият „докато войната свърши“.

"Не мога да си представя какво е да убиеш човек, виждал съм го само във филмите", признава Андрий, който е излежал 18 месеца от шестгодишна присъда.

Излизането от затвора очевидно е мотивацията за 30-годишния мъж. Но той също така иска да се върне в обществото като гражданин, който е допринесъл, а не като затворник, който е взел.

От създаването на нов закон миналата година, над 10 000 затворници са се присъединили към украинската армия, включително убийци. Осъдените за най-тежките престъпления обаче, като множество убийства, сексуално насилие, корупция и държавна измяна, са изключени.

"Всеки ще се озове на фронтовата линия. По-добре рано, отколкото късно“, казва Роман, който също така сменя сивия си затворнически гащеризон с военна униформа. "Щяха да ми лепнат етикет за доживотен затворник, но ако отслужа, ще бъда военнослужещ."

За 36-годишния мъж присъединяването не е само въпрос на рехабилитация, но и на отмъщение.

"Сестра ми сега щеше да е на 21 години", обяснява той. "Тя беше убита, когато руска ракета удари къщата ѝ в Харков през 2023 г Най-вече бих искал да отмъстя."

Според правителството повечето от затворниците, които са се записали, са се записали доброволно в пехотата, където са участвали в интензивни боеве. Те също така ще се включат в нова щурмова сила, обявена от президента Володимир Зеленски през септември. Тъй като традиционните специалисти като морски пехотинци или парашутисти стават все по-ненужни на съвременното бойно поле, това ново подразделение ще щурмува руски позиции с помощта на дронове.

Ако тези затворници искат да вкусят свободата, те ще трябва да се бият на някои от най-опасните части на фронтовата линия за неопределен период от време. Не всички от тях ще оцелеят. Според управителя на Наказателна колония № 4, половината от хилядата затворници, които са се явили доброволно досега, вече са мъртви.

"Знаем как да се бием"

Поредицата от преустроени селскостопански сгради в Южна Украйна представлява скромна военна база, но за около 30-те ранени войници тук това е добре дошло облекчение. Всички те са бивши затворници, завърнали се от източните бойни полета. 37-годишният Олексий се е сражавал във Велика Новосилка, когато е получил сериозно нараняване на крака.

"Бяхме уцелени от артилерия, минохвъргачни снаряди и плавни бомби", обяснява той. "Не очаквах толкова много мои другари да бъдат убити."

Олески е излежавал осемгодишна присъда за контрабанда на наркотици, преди да се запише доброволно да се бие. Докато лежи на импровизираното си легло, той казва защо смята, че затворниците са по-добри войници от мобилизираните цивилни.

„Тези, които са призовани, трябва да ги откъснат от майчината им гръд!“, възкликва той. „Знаем как да се бием! Знаем как да се бием много добре!“

„Имам значителен брой руски глави и съм помогнал на стотици ранени другари“, обажда се Андрий Андрийчук.

По торса му са и белезите от 47 шрапнели, споделя той. Преди това се е сражавал в руския граничен район Курск като част от украинска офанзива. А преди това е бил професионален крадец.

След близо четири години пълномащабно нахлуване на Русия, свиквате да срещате войски, които са изтощени от прекарването на месеци или дори години на фронтовата линия, докато се борят да сдържат руското настъпление, отбелязват от BBC. Но не и тук. Има осезаемо висок морал, воден от дълбоко чувство за патриотизъм и вероятно облекчение при излизането от килиите. Войниците все пак признават, че много бивши затворници дезертират, след като излязат от затвора, но твърдят, че мнозинството искат да изиграят своята роля.

„Извърших много зли дела за тази страна“, казва Андрий. „Има цена, която трябва да се плати за всичко. Просто ще се върна към работата, в която съм добър: да се боря.“

"Също така имам умения“, кикоти се Олексий. „Аз знам как да убивам.“ Само че тук няма да бъда осъден за това."

По признанието на войниците, които наблюдават осъдените, тези мъже ще се нуждаят от „голям късмет“, за да оцелеят до края на войната. И все пак те сякаш не биха искали да бъдат никъде другаде.

Неудобни сравнения

Русия беше критикувана, когато изпразни собствените си затвори по-рано във войната. Най-малко 200 000 души са се присъединили към борбата ѝ, на мисии, описани като „месомилачки“. Но признава ли заместник-министърът на правосъдието на Украйна Евген Пикалов, че страната прави същото?

„Има огромна разлика: руснаците получават заплащане на сто метра, а украинците са водени от патриотични чувства“, твърди той.

Пикало се смята за реформатор в своето ведомство и иска Украйна да се съсредоточи повече върху рехабилитацията, а не върху наказанието, когато става въпрос за престъпници.

„Нашата основна цел е да ресоциализиране, за да им се даде шанс. Това няма нищо общо с експлоатацията на уязвимостите на тези хора“, твърди той. „Това е възможност за тях да защитават и защитават страната ни, това е.“

Относно морала на освобождаването на убийци след част от присъдата им,  Пикало подчерта, че това не са помилвания, а условни освобождавания.

„Разбира се, тук имаме емоционален компонент, но винаги за семействата на някои жертви, дори без войната, присъдите никога не са достатъчни.“

С течение на времето мотивираните мъже стават все по-трудни за намиране от Украйна. С все по-далечния мир, търсенето ѝ само ще се задълбочи.