Планът за Украйна влиза в решаваща фаза и Женева е под напрежение

Украински, американски и европейски представители се събраха в Женева за ключови разговори по проектоплана на Вашингтон за прекратяване на войната в Украйна. Срещите се провеждат на фона на остра тревога в Киев и европейските столици, които виждат в първоначалната американска версия опасни отстъпки към Москва. Планът на американския президент Доналд Тръмп, състоящ се от 28 точки, включва териториални компромиси, ограничения върху украинската армия и отказ от бъдещо членство в НАТО. Той постави ултиматум президентa Володимир Зеленски да одобри документа в кратък срок, но по-късно уточни, че предложението не е финално.

Американската делегация, водена от държавния секретар Марко Рубио, пристигна при засилен международен натиск. Рубио определи разговорите като „най-продуктивните в целия процес“, а украинският главен преговарящ Андрий Ермак заяви, че се отчита „много добър напредък“ към „справедлив и траен мир“. Тази оценка бе подкрепена и от Киев, след като Зеленски подчерта благодарността си към САЩ, въпреки критиката на Тръмп, че украинското ръководство показва „нула благодарност“, докато европейските държави продължават да купуват руски петрол.

Украйна съобщи, че актуализираната версия на документа вече отчита повечето от ключовите ѝ приоритети. Главният преговарящ Рустем Умеров уточни, че предложението е в заключителна фаза на преработка и отразява украинските изисквания, като Киев очаква допълнителен прогрес. Зеленски посочи, че американските предложения могат да включат „украинската перспектива“ и критично важни национални интереси.

Европейските съюзници предложиха модифицирана версия на плана, която премахва част от ограниченията върху украинските въоръжени сили и отменя териториалните отстъпки. Германският канцлер Фридрих Мерц остава скептичен, че може да бъде постигнато споразумение в кратки срокове, и подчерта, че разминаванията между страните са значителни. От Европейската комисия заявиха, че границите на Украйна не могат да бъдат променяни със сила и че армията ѝ не бива да бъде оставяна уязвима.

Великобритания подкрепи усилията на САЩ. В телефонен разговор британският премиер Киър Стармър и Тръмп стигнаха до съгласие, че „всички трябва да работят заедно в този критичен момент“, като Лондон участва активно в разговорите в Женева. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще разговаря с руския президент Владимир Путин, за да очертае път напред и да координира резултатите с партньорите от Европа и САЩ.

На терен руските сили напредват бавно, но с огромни загуби, а стратегическият транспортен възел Покровск е частично превзет. Украинските командири признават недостиг на личен състав, докато руските удари по енергийната инфраструктура оставят милиони без вода, отопление и електричество. Вътре в страната Зеленски е изправен пред корупционен скандал, обхващащ министри и приближени, което допълнително усложнява политическата му позиция.

Въпреки това Киев се окуражи от засилените американски санкции срещу руския петролен сектор и успешните украински атаки с дългобойни дронове, които нанесоха сериозни щети. Европейските и западните лидери определят американския документ като отправна точка, но подчертават, че са необходими съществени изменения, за да се постигне приемлива рамка за преговори с Москва. Кремъл нарече плана „основа за решение“, но вече сигнализира, че може да възрази срещу разпоредбите, изискващи изтегляне от окупираните територии.

Зеленски предупреди, че Украйна рискува да изгуби своята свобода, достойнство и дори подкрепата на Вашингтон, ако приеме условия, които обществото възприема като капитулация след близо четири години на най-кървавия европейски конфликт от Втората световна война насам, пише БГНЕС.