Защо войници, родени в Украйна, са се сражавали на страната на Русия?

В Западна Украйна, зад високи стени и много заключени порти, има лагер, пълен с мъже, пленени, докато са се сражавали на страната на Русия. Много от тези, които са се свили на сянка около краищата на затворническия двор, са били вербувани от големи градове като Санкт Петербург и Екатеринбург, а не от отдалечени и по-бедни региони, както в началото на пълномащабното нахлуване.

Но не всички затворници са руснаци.

Сред тях са войници от самата Украйна: мъжете, които са отишли ​​на война със собствената си страна.

Интервюирането на военнопленници не е лесно: първо е необходимо да се уверите, че не са принуждавани, а след това да се оцени колко открито говорят при тези обстоятелства. Но без достъп до военните в Русия, това е шанс да се оцени динамиката на тази война и да се проучи какво може да мотивира мъжете, които се бият в нея. Това включва и родените в Украйна войници, застанали на страната на Русия.

BBC дава на всеки да откаже интервю и разговаря с тези, които се съгласяват, далеч от всякакви охранители и без камери. Освен няколко официални интервюта, екипът на медията разговаря директно със затворници, на руски, на няколко места.

Лагерът за военнопленници държи мъже, идващи от окупираната Източна Украйна, както и от някои от големите руски градове

Антон беше на 10 години, когато неговата част от източния Донбас в Украйна беше превзета от сили, лоялни на Москва. През 2022 г., когато Владимир Путин ескалира до пълномащабна война, той навърши 18 години и се записа да се бие веднага - за Русия.

"Не съжалявам за избора си. Отидох да защитавам земята си", настоява Антон и ми казва, че и приятелите му са се явили доброволци. "После получавате SMS-ите. Мъртви, мъртви, мъртви."

Други затворници казват същото: че всички, с които са отишли ​​на война, са били убити.

Те също така споделя, че по-малко хора се явяват доброволно да ги заместят, въпреки огромните бонуси за регистрация, което предполага, че желанието на Путин да избегне масова мобилизация скоро може да бъде поставено на изпитание.

Когато Украйна залови свои граждани на бойното поле, те биват съдени за държавна измяна. Но след това мъжете биват изпращани в лагери за военнопленници заедно с руснаците.

Официално Киев все още ги смята за украинци и третира руския контрол над техните региони като временен. Но реалността на място е по-сложна.

"Те са много проруски настроени и националната им идентичност е много размита", казва Петро Яценко от координационния щаб на Украйна за военнопленниците.

Антон със сигурност не се класифицира като предател.

"Смятам се за руснак. Държава не означава нищо, всичко е въпрос на националност. Цялото ми семейство е от Русия. Всичките ми корени са оттам", казва той.

Попитан за украинското си фамилно име, той отхвърля въпроса като неуместен.

Цяло поколение, родено в Украйна, сега е израснало под окупация, с руски училища и медии, напълно контролирани от Кремъл. И двете страни представят властите в Киев като "нацистки" и нелегитимни в продължение на много години. След пълномащабното нахлуване, още повече територия е била подложена на същото. Антон е попил всичко това и сега говори почти изцяло с руски лозунги.

Той нарича Путин "моят президент" и смята, че той трябва да настоява за превземането на останалата част от Донбас, въпреки че стотици хиляди вече са били убити, опитвайки се.

"Жалко е, че хората са загинали, особено невинните", казва Антон. "Но войната си е война. Можеше да бъде прекратена. Но никой не искаше да го направи."

В затворническата болница Артьом лежи в ъглово легло, а тялото му е пълно с шрапнели. Той се е сражавал само от два месеца. От Донецк, подобно на Антон, той също е отишъл на война доброволно - не само заради парите.

"Имаме си свои собствени злости", казва Артьом, спомняйки си как неговият регион е бил подложен на силен обстрел през 2014 г., когато украинските сили са се опитвали да го спрат да се отдели от Киев.

Но военният му опит го е оставил огорчен. Командирът му е бил "лош" и така и не е получил нищо от бонуса си за регистрация от 400 000 рубли (3470 британски лири; 5000 долара). За да се добави още към обидата на Артьом и към многобройните наранявания, раненият руски войник в леглото отсреща е получил пет пъти повече.

Всички военнопленници, родени в Украйна, които BBC интервюира, са дошли от райони, окупирани от 2014 г. насам, и почти всички са се присъединили към руската армия доброволно. Но един мъж от Донецка област казва, че е бил принуден да се бие. Погледът му се шари наоколо, докато говори, несигурен на кого може да се довери.

Едно официално сведение, позоваващо се на "разузнавателни данни", предполага, че над 50 000 украинци са били мобилизирани против волята си в окупираните райони. Други посочват цифрата много по-висока.

Този мъж споделя, че когато руската армия нахлула, семейството му остана,ло не поради някаква политическа или национална лоялност, а защото Донецк бил техният дом. Сега единствената му амбиция беше да се върне при жена си и децата си, за да избегне връщането си на фронта. 

"Просто ще се скрия", признава той.

Под прозорците на болницата и новоизбелените стени има редове ягоди и краставици, засадени от затворниците. По-нататък, миризмата на лак от тоалетна е непоносима. Служител вади златиста пластмасова дръжка от торба близо до вратата. "Познайте за какво е това?", предизвиква журналистите той, усмихвайки се. Мъжете, работещи вътре, изковават дървени ковчези. Пред BBC те казват,  че последният договор, който затворът е получил, е бил за градински навеси. 

От другата страна на двора, в друга работилница, шепа военнопленници правят изкуствени коледни елхи, пищни топки, нанизани на машините им. Подобно на производителите на ковчези, те казват, че използват заплатите си, за да купуват допълнителна храна и цигари.

Сергей е роден в украинския град Луганск, но казва, че е руснак, както родителите му, които са се преместили в Донбас, когато и двете страни са били част от Съветския съюз. Той се е присъединил към руската армия преди десетилетие, "за да защитава родината си", но твърди, че ще се пенсионира, когато се прибере у дома, а няма да се върне на фронта.

"Аз съм дал своя принос."

Повечето няма да имат избор.

До Сергей е подреден пластмасови клони наркодилър, който се е записал, както мнозина, "изключително", за да избегне дълга присъда.

"За мен 15 години затвор бяха твърде много", обяснява Константин. "Знам, че вероятно не ме извинява, но е факт. Сега съм на 44, щях да съм на 60. Така че не."

Но "Вшниците" или осъдените войници трябва да оцелеят до края на войната, за да бъдат освободени, а в щурмовите войски шансовете не са добри. Трима осъдени убийци признават, че са си мислили, че могат да се освободят след една година битка, само за да бъдат автоматично подновени договорите им.

Когато биват попитани за убийството на техни сънародници на бойното поле, Сергей нарича въпроса "провокативен" и не иска да отговори.

"Не виждам нищо добро в никоя война, а в такава война не може да има нищо добро априори", казва внимателно Константин. "Не казвам, че сме същите като украинците, но сме близки. Всички имаме роднини там. Това просто не е добре."

Той все още смята, че решението му да се бие е било правилно. Нито той, нито Сергей очакват войната да свърши скоро. И двамата вярват, че Путин няма да спре, докато не контролира целия Донбас.

"Но на всички, които познавам там, им е писнало", казва Константин. "Просто искам това да свърши, възможно най-скоро."

По време на обяд затворниците в тъмносини гащеризони влизат в трапезарията с наведени глави и стиснати зад гърба ръце. Докато се хранят - супа и яхния - се повтаря видеоклип, наречен "Митове за Крим", който опровергава претенциите на Русия за историческа собственост върху полуострова, който тя открадна от Украйна през 2014 г., но никой не обръща и най-малко внимание.

Усилията за превъзпитание изглеждат половинчати. ​​За Киев истинският фокус е върху използването на тези военнопленници като размяна, за да върне собствените си войници у дома. Но когато става въпрос за договаряне на списъци за размяна, се оказва, че мъжете от Донбас са нисък приоритет за Русия.

"Само около дузина бяха преместени тази година", оплаква се Константин. "Изглежда, че не искат да ни разменят. Мисля, че ще бъдем последните, които ще си тръгнат."