Председател на Народното събрание: Какви са правомощията и задачите

България е парламентарна република и председателят на Народното събрание има ключова роля в политическия живот на страната. През последните години с отслабването на авторитета на държавните институции, включително на парламента, ролята на председателя също започва да губи авторитет, което се отразява на качеството на политическия живот и законодателния процес, предаде БГНЕС.

Правомощията

Председателят на Народното събрание (НС) се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.

Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.

Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.

Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.

Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.

В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.

Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.

Председателите

Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на Първото Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на Първото Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров.

Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.

Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски.

Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.

След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, отколкото председателят.

Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.

Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свалено след вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът на Кирил Петков при първия вот на недоверие.

Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.

Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.

Михаил Миков е председателят на 42 НС.

Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.

Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.

Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти председатели на парламента от 1990 г. Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените жени, които са били председатели на парламента в историята на България.

Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста чрез гласуван от народните представители вот на недоверие. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател на 47 НС.

48-ото Народно събрание, което започва работа на 19 октомври 2022 г., предстои да избере кой да застане начело на парламента. До момента са обявени няколко кандидатури.

Първата политическа сила, а именно коалиция ГЕРБ-СДС, съобщи, че за председател на парламента ще предложи Росен Желязков. „Продължаваме промяната“ обявиха, че издигат за кандидат за председател Никола Минчев. БСП, която е пета политическа сила, ще предложи кандидат за поста – Кристиан Вигенин, а кандидатът на „Възраждане“ е Петър Петров.