София през ноември: цимент до глезените и влюбени работници

Ноемврийски софийски пейзажи! Виж тук

Двумилионна столица с два милиона проблеми. Трафик, ремонти, строежи... Колкото и да си сдържан и загледан в собствените си грижи, винаги идва един миг, в който ти писва от неуредиците около теб и си казваш- все пак, по дяволите, някой е отговорен!

И ставаш гражданин- общуваш „любезно“ с отговорните институции, търсиш логично обяснение, често нищо не се получава. И какво? Млъкваш ли? Че какво ти остава?

Изглежда невероятно, но има и друга възможност. Май последна. Този, който събере смелост и търпение да разкаже от какво е недоволен пред хиляди свои съграждани, вместо да се оплаква само в компанията на познати, има по-голям шанс да бъде чут. И разбран.

Ние, цялата редакция на Dnes.bg, винаги сме обичали смелите и инициативните, тези, които вместо да се примиряват и възмущават само пред познати, са решени нещо в тази неуредена столица все пак да се промени.

Затова и писмото на Анна Виткова от София, придружено с няколко твърде красноречиви снимки, искрено ни зарадва.

Публикуваме го без съкращения и редакторска намеса:

Както винаги, когато „оправят” вида на нашия град, ремонтната дейност около река Перловска на бул. „Евлоги Георгиев” (по конкретно мостовете при ”Г.С.Раковски” и при ул. „6-ти септември”) донесе на софиянци екстремен дух и жажда за приключения.

Вече два месеца преминаването през „чудните” мостове е съпътствано от нагазване до глезените в разсипани пясък и цимент, като самите мостове не се ремонтират, а само служат за склад на материали, с които се прави нова настилка на пешеходната и велосипедна алея покрай реката.

Всяка сутрин изпитвам желание по-скоро да се метна в реката, отколкото да мина оттам, защото деветте кръга на ада сигурно са песен, в сравнение с това да избягваш дали да не нагазиш в цимента или да се натресеш централно на групичка свиркащи и дюдюкащи строителни работници… Няма да се задълбочавам относно въпроса за състоянието на обувките ми след това. Снимките сами говорят! Започнах да се оглеждам за адвокат, барем общината ми възстанови 200 лева за съсипаните ми от строителния материал ботуши...Но това не е всичко: живея в Лозенец и работя на ул. „Любен Каравелов”, като този маршрут преминавам пеша ежедневно. Започнах да получавам забележки за вида на обувките си в офиса, изхвърлих 1 чифт ботуши вече...Нямам друга алтернатива, освен да заобикалям през подлеза на НДК, което е свързано със сериозно отклоняване от маршрута.

Още повече- вече веднъж писах на общината, когато около година намериха обесен човек на моста на ул.”6-ти септeмври” и бул.”Евлоги Георгиев”. Тогава написах жалба, че мостът не е осветен, както и за останалите гореспоменати мостове, на която получих отговор 6 месеца по-късно, с препращане към телефони на фирмите, които се занимавали с уличното осветление...А аз се оказвам просто един редовен загубен данъкоплатец, при това явно доста тъп, понеже не разбирам защо трябва да търпя това?! Когато започна да си плащам данъците на фирмите, на които общината е възложила това, тогава съм съгласна да се обръщам директно към тях, но при положение, че не е така, тогава защо?!

Надявам се все пак да придобие популярност прекрасното състояние на няколкото пешеходни моста в центъра на София, където висят трупове от дърветата и човек се придвижва в цимент до глезените!

Анна Виткова

Ноемврийски софийски пейзажи! Виж тук

Снимките са правени на 12 и 13 ноември 2008 година.