Евросъюзът пази правата ни в интернет, ама наужким

Свободата, Санчо, е на върха на копието!

Гениалното прозрение на Дон Кихот за съвременния интернет потребител звучи „Свободата, Санчо, е на върха на кабела!”. Оказва се, че наистина е така.

В последните месеци Франция, явно вдъхновена от етикета „люлка на съвременната европейска демокрация”, реши съвсем демократично да защити авторските права и гласува закон срещу т.нар. споделяне на файлове (което става най-често чрез познатата у нас торент система).

Париж дава три възможности за „поправителен” на кривналите от правия път потребители. Съответните служби пращат три последователни електронни писма на провинилите се с предупреждение да не „теглят” пиратско съдържание, било то филм, музика, софтуер и т.н.

Ако download-ът не спре, правителството дърпа кабела и вече няма интернет.

Естествено, този закон предизвика яростни протести и се наложи промяна. Сега вече съдия трябва да постанови дали спирането на достъпа до световната мрежа е наложително.

Както винаги, в историческото си съперничество с Франция на Острова не остават по-назад. Британският министър на бизнеса и бивш еврокомисар по търговията Питър Менделсън обяви официално, че властите ще последват френския пример.

Със спиране на достъпа до интернет ще бъдат наказвани потребители, които многократно посещават и се възползват от услуги на сайтове с пиратско съдържание.

Менделсън уточни, че това ще бъде последна мярка, която ще бъде предхождана от изпращане на предупредителни писма.

„Бях шокиран да разбера, че в нашата страна 19 от всеки 20 песни се свалят незаконно от интернет”, изтъкна министърът.

Менделсън е категоричен, че индустрия за 16 милиарда паунда (интелектуалният труд), осигуряваща 2 милиона работни места, трябва да бъде защитена.

Редица организации за защита правата на интернет потребителите реагираха остро срещу идеята на правителството, определяйки я като лоша по принцип и неработеща на практика.

Срещу плана на Менделсън скочиха и интернет доставчиците, които отказват да изпълняват ролята на онлайн полиция, която да следи трафика на всички свои клиенти и да ги „топи” преди властите.

Разбира се, бяха изтъкнати и сериозни доводи по отношение на това доколко може достоверно да се определи кой е извършителят на престъплението (сваляне на пиратски филми например).

Ако в едно домакинство има петима души, които ползват един компютър със съответното IP (това е отпечатъкът от местопрестъплението), как в съда ще се докаже кой е „пиратът”. И защо заради един трябва да страдат всички? Демокрация? Едва ли...

Освен това хакерските изпълнения за прикриване и кражба на IP адресите със сигурност ще зачестят и това поставя много невинни хора под ударите на закона (който, казват някои, имал проблеми със зрението).

Проблемът с пиратството е сериозен – за това спор няма. Че трябва да се вземат мерки, е ясно. Въпросът е тези мерки да не застрашават основни човешки права.

Затова се намесиха общоевропейските институции. Потребителите искат защита.

Брюксел първо размаха пръст на „лошите” правителства да внимават какви санкции налагат. Впоследствие тонът беше смекчен.

Разбра се, че в края на ноември Европейският парламент ще приеме документ, който предвижда потребителите във всички 27 страни членки на ЕС да бъдат подложени на „честна и безпристрастна” съдебна процедура, преди да им кръцнат кабела. Аз пък си мислех, че по презумпция всички процеси са честни и безпристрастни.

Така евродепутатите, чиито заплати се плащат от данъците на европейските граждани, на практика оставят нещата на самотек.

Всяко национално правителство може да тълкува текста както намери за добре. Честно и безпристрастно, разбира се!