Game over. Вече е сериозно

Имало едно време място, където можеш да си най-добрият, най-могъщият, най-богатият. Място, където можеш да правиш грешки, които остават безнаказани. Място, където ти диктуваш правилата и всичко става така, както искаш ти. Да, това е светът на компютърните и видеоигрите.

Разбира се, този свят не е чак толкова розов. Защото той може да отведе човека до най-тъмните места на съзнанието. Може да го направи асоциален, да му нанесе тежки физически и психически травми, може да го вкара в затвора или дори да отнеме живота му.

Психолозите отдавна алармират, че пристрастяването към виртуалните игри е сериозен проблем. Например възрастовата граница пада постоянно. Болестното състояние в редица случаи се наблюдава при деца на 10-11 години.

При тях самоконтролът все още е неразвит и дори твърдата намеса на родителите рядко успява да донесе положителен резултат и децата, колкото и крайно да звучи, наистина губят връзка с реалността. Те просто се зомбират и това е факт.

За тях би могло да стане нормално да откраднеш кола, да се биеш по улиците, да убиеш човек. Защото в играта това да е единственият начин да си победител.

Постоянното висене пред екрана пък освен психически отклонения, често води и до гръбначни изкривявания, проблеми със зрението, сухожилията, мускулите.  

Крещящи примери за опасността от пристрастяване към игрите има по цял свят. Да речем Виетнам. 13-годишен убива и обира 81-годишна жена, за да може да си плаща за онлайн игри. Откраднатата сума е 6,20 долара! В Съединените щати тийнейджърът от Охайо Даниел Петрик стреля по родителите си (майката умира), защото му взели една от игрите.

При това не само тийнейджърите са подвластни на гейм манията. 27-годишният американец Тайрън Спелман убива 17-месечната си дъщеричка в яростта си от повреда на конзолната му игра.

С три години по-младият от него Грег Клейнмарк се признава за виновен за непредумишлено убийство на синовете си близнаци на 10 месеца. Бащата оставил децата в пълна с вода вана без надзор повече от 30 минути, за да си довърши играта в друга стая. Момченцата се удавили.

Не по-малко фрапиращ е случаят на корейско семейство, чието 3-месечно бебе починало от недохранване, защото родителите били прекалено заети с отглеждането на виртуално бебе. Само месец по-късно правителството в Южна Корея реши да се намеси със закон.

Министерството на културата, спорта и туризма нареди на операторите на трите най-популярни игри в страната да блокират достъпа до игрите за деца под 18 години в часовете между полунощ и 8 сутринта. Освен това ще се ограничава интернет трафикът на непълнолетни, които прекарват прекалено много часове във виртуалното пространство. Мерките влизат в сила от септември.

В Китай пък вече има 8 клиники за лечение на зависими. Здравните заведения станаха необходими след поредица смъртни случаи, предизвикани от пристрастяване към игрите. Китайски геймъри издъхват след няколко последователни денонощия постоянна игра, други пък се самоубиват, оставяйки предсмъртни бележки от името на героя си.

Някои от клиниките обаче прилагат доста безцеремонни методи на лечение, в това число електрошок и поставяне на пациентите в затворнически килии. Стигна се до директна заповед от здравното министерство до болничните заведения да спре тази практика.

За разлика от Изтока Западът засега гледа на проблема с пристрастяването към игрите с половин око. В Европа отвориха първата клиника за лечение на зависими едва през 2006 година в Амстердам.

Съединените щати пък реагираха още по-бавно. Голям рехабилитационен център работи малко повече от година в Сиатъл. Трябва да се отбележи, че по собствена инициатива няколко болници лекуват пациенти в цялата страна.

Когато се стигне до лечение в клиника обаче, обикновено е твърде късно. Психолозите настояват за превенция и от родители, и от общество, и от държава.

Иначе... GAME OVER!