Откриха останки от една от първите звезди във Вселената

Останки от звезда, взривила се преди 13 милиарда години, откриха британски и американски астрономи. Вероятно това е била една от първите звезди във Вселената, съобщава ВВС.

Всичко, което е останало от нея, е газов облак, изхвърлен в Космоса. Тя била открита чрез анализ на проблясващата през облака светлина, идваща от околностите на отдалечена черна звезда. Астрономите изяснили, че атомите, които са повече от достатъчно в тази област, нямат нищо общо със съвременния състав на този участък от Космоса; и че по всяка вероятност това са останки от древна звезда, съставена изключително от водород и хелий.

За да осъществят успешно този проект, специалистите задействали два телескопа от най-мощните в света – хавайската обсерватория Кек и VLT (Very Large Telescope) в Чили.

За своите изводи учените пишат в едно от водещите световни издания по астрономия и астрофизика – "Месечни бележки на Кралското астрономическо общество".

Свещеният граал

Това откритие според специалистите може да предостави нов материал за разбиране на ключовите събития, произтекли в най-ранния стадий от развитие на Вселената. Става дума най-вече за периода, който в космологията се нарича Dark Ages, тоест времето, предшестващо процеса по формиране на първите звезди.

"Това е период, за който знаем много малко, но Вселената в това време е била доста скучно място, запълнена само с водород и хелий в газообразно състояние – обяснява проф. Макс Петини от Института по астрономия в Кембридж. – В нея не е имало светлина, затова и това време е известно като "тъмни векове". А после по някакъв начин от първоначалното си състояние тя се е превърнала в тази великолепна смес от звезди, планети, галактики, която наблюдаваме днес".

"Първите звезди за астрономите са нещо като Свещения граал – казва професор Петини. – Предполагаме, че техният живот е бил кратък и безумен. Днес всички те са мъртви и ние не можем да ги наблюдаваме дори с най-мощните телескопи. И това, което открихме, са останки от една от тези първи звезди, формирали нашата Вселена, и тези елементи – въглерод, кислород, желязо –  са съставяли същия този исторически газ, който никога досега не сме виждали".

Трудна задача

Изследванията са провеждани в сътрудничество с Калифорнийския технологичен институт (Калтех), а резултатите ще позволят на учените да коригират теориите, отнасящи се до ранните епохи на съществуването на Космоса.

Астрономите смятат, че най-първите звезди, появили се във Вселената, са били горещи гиганти, които са успели да променят фундаментално цялата космическа среда. Те не само са изхвърлили от себе си тежките елементи, необходими за формирането на планети, но и са "подгрявали" със своята ултравиолетова радиация околния неутрален газ. Последствията от това може да се наблюдават днес – във вид на плазма, разпръсната в пространството между галактиките.

"Това е едва първата крачка, това е като да откриеш някаква вкаменелост – пояснява проф. Петини пред ВВС. – Сега, когато изяснихме как можем да откриваме такива вкаменелости, имаме повече шансове да открием други примери на подобни облаци в далечните краища на Вселената. И затова се движим към пробив в това, което се нарича наблюдателна астрономия".

Откриването на данни, имащи отношение към този ранен период – едва няколко милиона години след Големия взрив, – е трудна задача – тя изисква максимални усилия дори от най-напредналите технологии от тези, с които разполага съвременната наука. И едва следващото поколение обсерватории – супертелескопи с огледала, които имат десетки метри диаметър – ще могат според учените да анализират по-детайлно събитията, сложили край на "тъмните векове".

Южноевропейската обсерватория (ESO), която управлява VLT, планира да построи в скоро време телескоп с 42-метрово огледало, а Калтех ще участва в проекта със строителството на друг, с 30-метрово огледало.