Откриха най-далечния галактически "мегаполис"

Астрономи с помощта на космически и наземни телескопи откриха най-далечния галактически куп, разположен на 12,6 млрд. светлинни години от Земята, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.

Повечето галактики във Вселената са обединени в гигантски  "мегаполиси" – купове, които както и градовете се концентрират около центъра, стара масивна галактика, която обикновено съдържа свръхмасивна черна дупка.

Авторите – астрономи от САЩ, Франция и Германия, отбелязват, че известните до момента галактически купове са се формирали около 3,9 млрд. г. след Големия взрив. Теорията предсказва, че такива галактически системи трябва да се формират от "протострупвания", които обаче е много трудно да се открият.

Учените съобщават, че са успели да намерят такъв куп, разположен на 12,6 млрд. светлинни години от Земята в съзвездието Секстант – това означава, че го виждаме такъв, какъвто е бил 1 млрд. години след Големия взрив, който е настъпил преди 13,6 млрд. г.

"Този куп от масивни галактики се простира на повече от 13 мегапарсека (42 млн. светлинни години), съдържа ярки квазари и богати на газ звездни системи", се казва в статията, цитирана от РИА Новости.

По оценка на учените масата на купа, включвайки тъмната и "обичайната" материя, е не по-малко от 400 милиарда маси на Слънцето, което съответства на теоретичните представи за древните галактически купове.

В това протострупване учените открили райони на интензивно звездообразуване и свръхмасивна черна дупка, активно поглъщаща материята.

"Смятаме, че тези райони и черните дупки са зърната, около които се събира купът. Тези зърна в крайна сметка ще прераснат в гигантска централна галактика, която ще доминира в купа – тази черта е свойствена за съвременните галактически купове", казва Питър Капак от Калифорнийския технологичен институт, един от авторите на статията.

Купът, получил обозначението COSMOS-AzTEC3, е открит с обединените усилия на всички най-съвременни астрономически инструменти. Учените използвали данните от космическите телескопи Hubble, Spitzer и Chandra и най-мощните наземни телескопи от обсерваторията Keck на Хаваите и японската Subaru.

Рентгеновият телескоп Chandra бил използван за търсене на черни дупки, които излъчват в този диапазон. Телескопите Hubble и Subaru  оценявали разстоянието до купа, а телескопът Keck уточнявал взаимното положение на галактиките и тяхната взаимовръзка. Инфрачервеният телескоп Spitzer помогнал на учените да измерят масата на купа.

Милиметровият интерферометър на френския Институт за радиоастрономия заедно с редица други инструменти помогнал да се уточни масата на газа в струпването – "строителния материал" за звездите. Така учените преценили, че протострупването действително има шансове да се разрасне в гигантски съвременен "мегаполис".