От спасителен пояс до финансов товар: Как договорът с "Боташ" се обърна срещу България?

Замразяването на договора между България и турската държавна компания "Боташ" не означава отказ от турския маршрут за доставки на природен газ, а по-скоро опит София да предоговори цената, риска и условията по споразумението. Това посочва турският енергиен експерт Гьокче Нур Атаман в анализ, цитиран от БГНЕС.

Споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ" беше подписано през 2023 г., след като прекъсването на руските доставки принуди България да търси алтернативни източници.

Договорът даваше възможност за пренос на до 1,5 млрд. куб. м природен газ годишно за срок от 13 години чрез турската инфраструктура и LNG терминали.

От гаранция за сигурност до тежко финансово бреме

Проблемът се оказа в модела на плащане.

България трябваше да плаща не само за реално използвания газов капацитет, а и за предварително резервирания, независимо дали го използва.

През 2023 г. това беше разглеждано като своеобразна застраховка за енергийната сигурност. С времето обаче значителна част от резервирания капацитет остана неизползвана и договорът започна да се възприема като сериозна финансова тежест.

През 2025 г. тогавашният енергиен министър Жечо Станков заяви, че едностранното прекратяване на споразумението може да струва на България повече от 2 млрд. евро.

15 месеца без плащане за неизползван капацитет

Ключовата промяна настъпи на 6 юли 2026 г. след среща в Анкара между президента Реджеп Тайип Ердоган и българския премиер Румен Радев.

"Боташ" и "Булгаргаз" подписаха протокол, с който търговското споразумение се замразява за 15 месеца.

През този период България ще плаща само за капацитета, който действително използва, при подобрени търговски условия.

Според анализа това е важно разграничение - договорът не е прекратен. Замразена е досегашната му търговска структура, за да бъде отворен път към предоговаряне.

Турският маршрут остава важен

Атаман прави разграничение и между договора на "Булгаргаз" с "Боташ" и оперативното споразумение между "Булгартрансгаз" и турския оператор.

Второто урежда междусистемната връзка Странджа - Малкочлар и техническата възможност за пренос на газ от Турция към България.

Тази инфраструктура остава стратегически важна, защото позволява през Турция да достигат LNG, азербайджански газ и други източници не само до България, но и до региона.

Затова предоговарянето на търговския договор не означава, че значението на Турция за българската енергийна сигурност изчезва.

Пазарът вече е различен

Според анализа условията през 2026 г. са много различни от тези през 2023 г.

България вече има повече възможности за доставки - азербайджански газ, LNG през Гърция, регионални междусистемни връзки и достъп до турската инфраструктура.

Това увеличава преговорната сила на София.

В същото време геополитическите рискове остават високи. Войната в Украйна продължава да поставя под натиск газовата инфраструктура в региона, европейските хранилища са под допълнително напрежение, а нарушенията на доставките през Ормузкия проток засилват несигурността около LNG пазара.

В подобна среда резервираният капацитет през Турция има стойност не само като ежедневно използвана услуга, а и като резервен вариант при криза.

България не се отказва, а опитва да плаща по-малко

Според Атаман действията на София по-скоро показват стремеж договорът да бъде превърнат в по-гъвкав и по-изгоден механизъм, отколкото желание България напълно да се оттегли от турския маршрут.

Към това се добавят и потенциални бъдещи алтернативи, включително обсъждания в миналото маршрут Иран - Армения - Грузия - България.

Ако подобни коридори някога станат реалност, зависимостта от турската инфраструктура може допълнително да намалее.

Засега обаче основният въпрос остава дали България действително ще съкрати използвания капацитет, или ще успее да договори същия достъп при по-ниски фиксирани разходи и по-голяма гъвкавост.

Следващите 15 месеца трябва да дадат отговор.