"Българите са наследници на кръвожадни фашисти!"

На макетата не им ща ни меда, ни жилото. Онова лайне Дедото дет му се кланят още на Бузлуджа ни натресе чумата - столетница и се гордееше ,че не е българин , а македонец.... отговор Сигнализирай

Mile, щом си минал на левиют брег, тоа си е твой проблем. Но те молам не говори от името на всички македонци, кога прадедо ми Костадин е намерил закрила в Майка България 1903г. Македонец е било равно на Българин, "македонският език" не е бил още измислен от Сталин и Тито. Това последното ако си поне малко по-умен, требва да ти говори много. Да не говорим, че от няколко години вече не сте нито Българи, нито славяни а видеш ли "антични макета. Голям смях, брато. Целиот свет ви се смее от сърце. отговор Сигнализирай

Па за какав македонски език говориш бе - то тоя твоя т.нар. "македонски език" е измислен след втората световна война - дотогава си си говорил и пишел на чист български език. *** вие макетата верно сте неноррмални. отговор Сигнализирай

Пак по тия дни беше, на някакъв празник. Беше късно следобед, наизлязли бяха люде тук-там пред портите си и тихо си приказваха, изплашени и тъжни. По улиците сновяха четници от Црна рука" - въоръжени, усмирителни команди, дошли от Сърбия, та мъжете не смееха да се отдалечават от домовете си, дори и децата бяха тихи в игрите си.Изведнъж, по една от главните улици, стана съвсем тихо. Откъм горния й край се зададе малка група - трима сръбски четници и, пред тях Аце Янов, един от видните прилепски граждани. Той беше човек уважаван от всички, доста просветен за времето си и един от малцината в прилепската чаршия, които неотдавна бяха отказали да подпишат една верноподаническа декларация до сръбския крал, Която сръбски четници с ножове на пушките си разнасяха от дюкян на дюкян за подпис. Сега той вървеше по улицата със спокойната си походка, гологлав, с побелелите си коси. Единият от четниците вървеше по петите му и безмилостно го шибаше с бич по гърба, по главата. Зловещо плющеше бичът в тишината, все по-силно и по-често, но гордият родолюбец нито веднъж не подигна ръка да се защити, да обърше кръвта, що бе потекла по лицето му. Така той мина по цялата улица, следван от тримата злодеи. Никой не се реши да му се притече на помощ - това би значило сигурна смърт, ала целият град изтръпна от болка, от една обща, люта болка.Като наближи краят на това незабравимо лято и началото на учебната година, събраха ни с барабан, под страх от тежки глоби, всички ученици, които бяхме учили преди в български гимназии от Битоля, Солун и Скопие. Събраха ни да ни записват за сръбските училища, които се готвеха да отворят вместо многобройните български училища.Как се казваш? попита ме някакъв си директор или инспектор сърбин.- Димитър.- По баща?- Талев.- Няма вече Талев, чуваш ли? чукна с молива си по масата сърбинът. - Ти се казваш Димитрийе Талевич. Запомни добре!Аз не знаех значи името си, знаеше го той сърбинът, дошъл тук в родния ни град, от дивите усои на Шумадия. Той отхвърли нашите имена - имената, които ни бяха дали нашите бащи и, под страха на тежки глоби и наказания, ни наложи други, чужди.Все такива си останаха сърбите до края на тяхното господство в Македония. След световната война трябваше да продължа образованието си за още една година. Явих се в една тамошна сръбска гимназия и понеже идвах с българско свидетелство, подложиха ме на приемен изпит по сръбски език и сръбска история.Изпитваше ме млад учител и бяхме сами в стаята си. Мина изпитът по сръбски, мина и по история. Накрая той ме погледна някак особено и каза:- Още един, последен въпрос. Какъв цар е бил Самуил?- Самуил? - попитах аз, като да не бях дочул, а знаех много добре каква цел преследваше коварният сърбин.Обля ме студена пот. Да кажа, както твърдяха сърбите, че Самуил е бил сръбски цар - не можех, а да кажа, че е бил български цар - не смеех. Тъкмо между тия два огъня бе ме поставил да се пека господин учителят и, очаквайки отговора ми, по устните му се бе изписала тънка, лукава усмивка.- Самуил- се опитах да се измъкна аз - царувал по тия места...- Да, но какъв е бил: български или сръбски цар?- Ами... тукашен. Тукашен цар е бил - отговорих аз и очите ми се напълниха със сълзи.- Хм - изкриви ехидната си усмивка учителят. - Добре. Стига.Тоя сръбски учител беше социалист.в. "Зора", 8. IV.1941 г. отговор Сигнализирай

Църквата опустя - нека сега Бог се грижи за своя дом - вярата ни бе поругана, името ни бе отречено, ние бяхме роби безправни и безсилни.Беше през лятото на 1913 година, веднага след междусъюзническата война. По-старият ми брат беше в неизвестност. Той беше български учител и отказа да стане сръбски. Държаха го в затвор и, заедно с други негови другари, български учители цяла Македония, отведоха го някъде в тъмна и страшна неизвестност. Другият ми брат, беше в ноктите на Црна рука". Не стигаше, види се, това и, един ден, в бащината ми къща нахълтаха сръбски войници. Изпратили ни бяха на квартира, за наказание, цели два взвода. Бяхме сами със старата ми майка и се заключихме в най-отдалечената стая. Къщата, двора и градината ни се изпълниха с нечистотии и смрад. Денонощно чувахме тропот и глъчка, псувни и безсрамни песни, някъде из стаите се чупеха стъкла, къртеха се врати, дъски отговор Сигнализирай