IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

"Българите са наследници на кръвожадни фашисти!"


Обратно в новината

Коментари

Напиши коментар Коментари

339
миле
преди 13 години
Харесвам 7 Не харесвам 17
до 373тоа што 1972 година во Велес те пуштиле преку ред да купиш леб зборува за големата култура и почит кон соседите. А не дека луето биле *** па тебе како бугар те пуштиле преку ред. За жал таква култура и почит кон соседите, од вас, не можам да видам во коментариве подолу. Би сакал сите да додете во македониа и да се запознаете со нас и нашот азик. Само така ке разберете дека македонците не се ***. И за кра да бев србин ке пишував србски, *** сум македонец и пишувам македонски
отговор Сигнализирай
338
Чист Българин
преди 13 години
Харесвам 19 Не харесвам 4
На макетата не им ща ни меда, ни жилото. Онова лайне Дедото дет му се кланят още на Бузлуджа ни натресе чумата - столетница и се гордееше ,че не е българин , а македонец....
отговор Сигнализирай
337
Има ли учудени ?
преди 13 години
Харесвам 11 Не харесвам 4
Начело на Македония са чедата на сръпските партизани, нещо от рода на нашите като хамстера ,Боковите, Пръмовите и пр. фамилии кашкаваладжии.........Както на нас ни набиват в главите,че сме славяни и руснаците са ни братя, така промиват и македонците онез сръпски издънки на Тито
отговор Сигнализирай
336
Анонимен
преди 13 години
Харесвам 23 Не харесвам 3
Mile, щом си минал на левиют брег, тоа си е твой проблем. Но те молам не говори от името на всички македонци, кога прадедо ми Костадин е намерил закрила в Майка България 1903г. Македонец е било равно на Българин, "македонският език" не е бил още измислен от Сталин и Тито. Това последното ако си поне малко по-умен, требва да ти говори много. Да не говорим, че от няколко години вече не сте нито Българи, нито славяни а видеш ли "антични макета. Голям смях, брато. Целиот свет ви се смее от сърце.
отговор Сигнализирай
335
До № 373
преди 13 години
Харесвам 20 Не харесвам 3
Миле, през есента на 1973 година бях в гр.Титов Велес. На голяма опашка за хляб от около 20 човека, когато разбраха, че съм от България, ме пуснаха да ги предредя и си купя хляб. Всичките, от опашката бяха възрастни хора и ми се радваха. Ти се "чустваш", ама дали си? Това чуство дали не ти е натрапено? Освен да си сърбин, а?
отговор Сигнализирай
334
hhhaa
преди 13 години
Харесвам 24 Не харесвам 4
Па за какав македонски език говориш бе - то тоя твоя т.нар. "македонски език" е измислен след втората световна война - дотогава си си говорил и пишел на чист български език. *** вие макетата верно сте неноррмални.
отговор Сигнализирай
333
миле
преди 13 години
Харесвам 6 Не харесвам 20
Здраво на ситеЗа нас македонците бугариа беше окупатор за време на втората светска вона. Исто како што србиа беше окупатор пред втората светска вона. Тие две земи беа окупатори бидеки на нас македонците ни беше забрането да учиме на македонски азик, да имаме сопствена култура да бидеме македонци. Едните не правеа срби другите ***. Затоа ве молам пред да пишете било што имате го фактот дека ние се чуствуваме како македонци.
отговор Сигнализирай
332
наранена гордост4
преди 13 години
Харесвам 13 Не харесвам 2
Пак по тия дни беше, на някакъв празник. Беше късно следобед, наизлязли бяха люде тук-там пред портите си и тихо си приказваха, изплашени и тъжни. По улиците сновяха четници от Црна рука" - въоръжени, усмирителни команди, дошли от Сърбия, та мъжете не смееха да се отдалечават от домовете си, дори и децата бяха тихи в игрите си.Изведнъж, по една от главните улици, стана съвсем тихо. Откъм горния й край се зададе малка група - трима сръбски четници и, пред тях Аце Янов, един от видните прилепски граждани. Той беше човек уважаван от всички, доста просветен за времето си и един от малцината в прилепската чаршия, които неотдавна бяха отказали да подпишат една верноподаническа декларация до сръбския крал, Която сръбски четници с ножове на пушките си разнасяха от дюкян на дюкян за подпис. Сега той вървеше по улицата със спокойната си походка, гологлав, с побелелите си коси. Единият от четниците вървеше по петите му и безмилостно го шибаше с бич по гърба, по главата. Зловещо плющеше бичът в тишината, все по-силно и по-често, но гордият родолюбец нито веднъж не подигна ръка да се защити, да обърше кръвта, що бе потекла по лицето му. Така той мина по цялата улица, следван от тримата злодеи. Никой не се реши да му се притече на помощ - това би значило сигурна смърт, ала целият град изтръпна от болка, от една обща, люта болка.Като наближи краят на това незабравимо лято и началото на учебната година, събраха ни с барабан, под страх от тежки глоби, всички ученици, които бяхме учили преди в български гимназии от Битоля, Солун и Скопие. Събраха ни да ни записват за сръбските училища, които се готвеха да отворят вместо многобройните български училища.Как се казваш? попита ме някакъв си директор или инспектор сърбин.- Димитър.- По баща?- Талев.- Няма вече Талев, чуваш ли? чукна с молива си по масата сърбинът. - Ти се казваш Димитрийе Талевич. Запомни добре!Аз не знаех значи името си, знаеше го той сърбинът, дошъл тук в родния ни град, от дивите усои на Шумадия. Той отхвърли нашите имена - имената, които ни бяха дали нашите бащи и, под страха на тежки глоби и наказания, ни наложи други, чужди.Все такива си останаха сърбите до края на тяхното господство в Македония. След световната война трябваше да продължа образованието си за още една година. Явих се в една тамошна сръбска гимназия и понеже идвах с българско свидетелство, подложиха ме на приемен изпит по сръбски език и сръбска история.Изпитваше ме млад учител и бяхме сами в стаята си. Мина изпитът по сръбски, мина и по история. Накрая той ме погледна някак особено и каза:- Още един, последен въпрос. Какъв цар е бил Самуил?- Самуил? - попитах аз, като да не бях дочул, а знаех много добре каква цел преследваше коварният сърбин.Обля ме студена пот. Да кажа, както твърдяха сърбите, че Самуил е бил сръбски цар - не можех, а да кажа, че е бил български цар - не смеех. Тъкмо между тия два огъня бе ме поставил да се пека господин учителят и, очаквайки отговора ми, по устните му се бе изписала тънка, лукава усмивка.- Самуил- се опитах да се измъкна аз - царувал по тия места...- Да, но какъв е бил: български или сръбски цар?- Ами... тукашен. Тукашен цар е бил - отговорих аз и очите ми се напълниха със сълзи.- Хм - изкриви ехидната си усмивка учителят. - Добре. Стига.Тоя сръбски учител беше социалист.в. "Зора", 8. IV.1941 г.
отговор Сигнализирай
331
наранена гордост 3
преди 13 години
Харесвам 8 Не харесвам 1
, дъскиот подовете. На втория или на третия ден, наредникътглаватарят на тия неканени гости в къщата ни, повика майка ми в гостната, дето се бе настанил без да ни пита. Отидох и аз с мама. Посрещна ни настръхнал звяр с кръвясали очи. В ръцете си държеше широко разгърнат календар на осигурителното дружество България", с ликовете на тогавашния наш цар Фердинанд, царица Елеонора и Престолонаследника. Бяхме си украсили преди гостната с него, а като почнаха сръбските насилия, мама го бе потулила някъде и сега сърбинът, тършувайки, бе го намерил. Какво е това? - попита той, като се напрягаше да сдържа гнева си.Кадро, господине. От турско е останало - отговори майка ми спокойно, ала аз забелязах как побледня леко лицето й.Наредникът не можеше да се сдържа повече. Той бързо нави като мокра дреха календара и ругаеше мръсно всичко българско, а от устата му пръскаха капчици слюнка.- Българи... цар Фердинанд! - изрева той и удари с календара старата ми майка.-Хей! - изпищях аз с незакрепналия си юношески глас, обезумял от болка. Тогава мама ме сграбчи с две ръце и заедно се отдръпнахме към вратата, а сърбинът, изпаднал в бясна ярост, разкъса календара, хвърли го на пода и започна да го тъпче ту с едната, ту с другата си нога.Ние побързахме да се скрием в стаята си и мама ми даде студена вода, за да не ми прилошее - моето детско сърце не можеше лесно за понесе жестоката обида.
отговор Сигнализирай
330
наранена гордост2
преди 13 години
Харесвам 6 Не харесвам 2
Църквата опустя - нека сега Бог се грижи за своя дом - вярата ни бе поругана, името ни бе отречено, ние бяхме роби безправни и безсилни.Беше през лятото на 1913 година, веднага след междусъюзническата война. По-старият ми брат беше в неизвестност. Той беше български учител и отказа да стане сръбски. Държаха го в затвор и, заедно с други негови другари, български учители цяла Македония, отведоха го някъде в тъмна и страшна неизвестност. Другият ми брат, беше в ноктите на Црна рука". Не стигаше, види се, това и, един ден, в бащината ми къща нахълтаха сръбски войници. Изпратили ни бяха на квартира, за наказание, цели два взвода. Бяхме сами със старата ми майка и се заключихме в най-отдалечената стая. Къщата, двора и градината ни се изпълниха с нечистотии и смрад. Денонощно чувахме тропот и глъчка, псувни и безсрамни песни, някъде из стаите се чупеха стъкла, къртеха се врати, дъски
отговор Сигнализирай
Новини