Колко ще струва излизане на Гърция от еврозоната?

След дни на напрегнати дискусии новото правителство в Атина постигна споразумение с кредиторите от Еврогрупата по-рано през миналата седмица, което включва редица незабавни реформи и разширяване на програмата за помощ с четири месеца. Но независимо от колективната въздишка на облекчение в Европа заради компромиса, остава необходимостта от провеждане на допълнителни трудни преговори за нова помощна програма, която трябва да бъде представена до края на юни.

Разходите за различните действащи лица, които биха били нужни, ако не бъде постигнато споразумение, са критичен параметър при всички преговори, който се отразява на поведението на главните герои и по този начин и на резултата от самите преговори. В този случай става въпрос за цената на излизане на Гърция от еврозоната ("Grexit") - перспектива, която е широко обсъждана в медиите по време на неотдавнашните преговори и бе свързвана със значителни спекулации за отношението на различните заинтересовани страни, по-специално на гръцкото и германското правителство, пише в свой коментар за Project Syndicate Жан Писани-Фери, професор в Hertie School of Governance в Берлин, главен комисар по политическо планиране на правителството в Париж и бивш директор на Института "Брюгел" в Брюксел. 

От гледната точка на Гърция едно излизане от еврозоната ще доведе до значителни затруднения, което обяснява и защо в страната този вариант има много малка подкрепа сред населението. Но как стои въпросът с разходите при един Grexit за останалата част от еврозоната? Откакто този въпрос бе повдигнат за първи път в периода 2011 - 2012 г., по темата има две противоположни мнения.

Единият вариант – т.нар. Теория на доминото, предполага, че в такъв случай пазарите веднага ще питат коя ще е следващата страна. Съдбата на редица други държави ще бъде поставяна под въпрос, както се случи по време на азиатските валутни кризи от 1997-98 г. или европейската дългова криза в периода 2010 – 2012 г. Резултатът може да е колапс на еврозоната.

Другата гледна точка – често наричана теория на баласта, приема, че еврозоната всъщност ще се укрепи чрез оттеглянето на Гърция. Паричният съюз ще се отърве от постоянно повтарящ се проблем, и решението на еврозоната да разреши на Гърция да я напусне или да я принуди да го направи, би било от полза за доверието към нея. Нито една страна, поне така твърдят поддръжниците на тази теория, не би се осмелила вече да изнудва своите партньори.

През 2012 г. теорията на доминото изглеждаше достатъчно реалистична, за да накара страните кредиторки да се откажат от възможността за Grexit. След като през цялото лято германският канцлер Ангела Меркел размишляваше и претегляше възможностите, тя отпътува до Атина и изказа своите "надежди и желания" за това Атина да остане в еврозоната.

Днес ситуацията е различна. Напрежението на пазарите намаля, Ирландия и Португалия вече не са зависими от помощните програми, финансовата система на еврозоната е подсилена от решението за създаване на банков съюз, налице са и инструменти за управление на кризи. Вероятността един Grexit да предизвика верижна реакция днес е значително по-малка.

От всичко това обаче не следва, че излизането на Атина от зоната няма да представлява никаква опасност. Има цели три причини, поради които един евентуален Grexit би могъл да повлияе все още значително негативно на европейския валутен съюз.

На първо място едно напускане на съюза на Гърция биха опровергало мълчаливата презумпция, че участието в еврозоната е неотменимо. Вярно е, че историята ни учи, че няма неотменими задължения. Йенс Нордвиг от инвестиционната банка Nomura Securities твърди, че от началото на деветнадесети век са се разпаднали 67 монетарни съюзи. Всяко едно излизане от еврозоната ще увеличи възприятието за вероятността други страни да могат да последват примера рано или късно.

На второ място едно напускане на Атина ще вкара вода в мелниците на онези, които всъщност възприемат еврото само като преувеличено споразумение за поддържане на фиксиран валутен курс, а не като реална валута. Доверието към щатския долар се дължи на факта, че няма разлика между един долар в банка в Бостън и един долар в банка в Сан Франциско. Но от началото на кризата през 2010-2012 г. този принцип не важи съвсем са еврото.

Финансовата фрагментация е намаляла, но не е изчезнала, а това означава, че един кредит за малко или средно предприятие в Австрия не се олихвява по същия начин, по който се олихвява кредит за същата по рода компания от другата страна на границата с Италия. Критиците като германският икономист Ханс-Вернер Зин са се специализирали в това да свързват ситуацията на риска в контекста на евентуалното разпадане на еврозоната.

Предвид инициативите, които бяха предприети през последните години, днешната ситуация не подпечатва края на еврозоната. Въпреки това би било грешка да се предположи, че пълното доверие е възстановено. Гражданите на Европа със сигурност биха започнали да гледат на еврото с други очи след напускането (или изключването) на дадена страна от еврозоната. Въпросът за това къде е собственост едно евро, ще става все по-уместен. Местни и чуждестранни инвеститори ще разглеждат внимателно дали стойността на инвестицията им ще бъде засегната от евентуален срив на валутния съюз. Правителствата ще бъдат по-подозрителни към рисковете, на които потенциално ги излагат партньорите им. Съмнението няма да може да бъде напълно заменено и ще заеме мястото на вярата в необратимостта на еврозоната.

И накрая, едно евентуално излизане от еврозоната ще принуди европейските политици да формализират своите досега неразписани правила за раздяла. Отвъд общите принципи на международното право - например, за решението в каква валута биха се оценявали активите на дадена компания след разпадане на еврозоната, поне засега липсват съгласувани правила. A един Grexit ще принуди еврозоната да определи тези правила и следователно ще стане ясно колко точно струва едно евро, в зависимост от това къде и от кого и под каква форма се притежава то. Това ще направи не само възможен, но и много по-конкретен един евентуален риск от разпад на еврозоната.

Всичко това не означава, че членовете на еврозоната трябва да са готови да задържат Гърция във валутния съюз на всяка цена. Но те също така не трябва да имат никакви илюзии: един напълно безгрижен Grexit не може да съществува, пише още Жан Писани-Фери. 

Всичко за Гърция четете тук!