За 10 г. членство в ЕС покупателната способност в България се е доближила малко до европейските стандарти. Но повод за оптимизъм няма - България трябва да се движи 5 пъти по-бързо от Европа, за да навакса изоставането, пише Дойче веле.
Ако през 2007 година БВП на глава от населението в България, измерен през покупателната способност на гражданите, е съставлявал едва 40% от средната стойност за ЕС, то в момента той се е повишил до около 50 на сто.
Казано по друг начин - ако се запазят тези темпове на стопански растеж, ще мине още половин век, преди българите да започнат да получават срещу доходите си обема от стоки и услуги на средностатистическия европеец днес.
Може ли България да се движи по-бързо?
Професор Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН смята, че въпреки застаряването на населението, емиграцията на млади хора и неефективните институции българската икономика има потенциал за значително по-високи темпове на растеж от сегашните 2-3% годишно.
"Да се говори за просперитет след половин век е много тъжно. Икономистът Джон Кейнс го е казал – в дългосрочен план всички ние ще сме мъртви и поради това трябва да ни интересуват най-вече днешният и утрешният ден. Понастоящем страната продължава да е на последното място в Европейския съюз с 6300 евро БВП на човек от населението. Румъния, с която България имаше равен старт при влизането в Общността, вече се е откъснала напред с 8100 евро. За да навакса изоставането, България би трябвало да поддържа стопански растеж от порядъка на 6-7 процента годишно, на фона на нарастването на европейската икономика с 1,5% на годишна база. С други думи - на всяка крачка напред от страна на ЕС България трябва да прави поне по пет. Но тя се движи прекалено мудно и бавно. Едва през 2014-2015 г. успяхме да достигнем равнището на БВП отпреди кризата през 2009 г.", изтъква Минасян.
Икономистът Руслан Стефанов от софийския Център за изследване на демокрацията цитира данни на Министерството на финансите, според които 10% от ръста на БВП на България след 2007 г. се дължи на подкрепата от европейските фондове.
"Благодарение на нея и на свободното движение на хора, стоки и капитали в Общия пазар българската икономика като цяло се развиваше по-успешно от стопанствата на повечето бивши съветски и югославски републики. Членството в Евросъюза смекчава последиците от най-тежките поражения върху икономиката и финансите на страната, какъвто например беше криминалният фалит на КТБ. За разлика от фалита на 46-те банки през Виденовата зима (1996-1997), когато повечето дребни вложители загубиха парите си, благодарение на европейските правила за гарантираните депозити този път вложителите получиха парите си обратно", припомня Стефанов.
На "червено" без европейските помощи
Проф. Минасян вижда една от причините за прекалено мудното сближаване с икономиките на ЕС в сметките по платежния баланс на страната. По негови изчисления в периода 2010-2014 г. от България са изнесени около 8 млрд. евро български резидентен капитал. А само за девет месеца през 2016 г. износът на капитали е достигнал 2 милиарда евро.
"Опасността България да излезе на "червено" е съвсем реална при спиране на средствата от европейските фондове. Заедно с ограничения приток на задгранични инвестиции и преводите на българите, работещи в чужбина, европейската солидарност държи българската икономика над водата", твърди Минасян.
Пак по негови разчети 3/4 от постъпващите в страната нетни финансови ресурси от европейските фондове се изнасят в чужбина, след като са били първоначално въвлечени в оборотите на българската икономика. "Така европейските пари пълнят джобовете на местните инвеститори, които предпочитат да ги изнесат зад граница. Големият въпрос тук е защо тези инвеститори не желаят да вложат печалбите в икономиката на собствената си страна", казва професорът от БАН.
Руслан Стефанов се спира на няколко други причини, като например това, че през последните десет години България не можа да промени имиджа си на нискобюджетна инвестиционна дестинация. "Страната продължава да привлича главно с евтината си работна ръка и ниските данъци. Няма диалог за начините за повишаване на равнището на заплащане или за насърчаване на иновациите (по този показател България заема 88-о място според Световния икономически форум – б.а.). Периферни теми са качеството на образованието и разходите за научно-изследователска дейност", припомня Стефанов.
Той не крие разочарованието си от това, че вместо да ни занимават сериозни теми, като например негативните ефекти от изгонването на компанията UBER, която плащаше на българските си сътрудници по 3000 лева на месец, продължават опитите за възкресяване на откровено корупционни проекти, като АЕЦ "Белене" и "Южен поток".
Неизползван потенциал
България е сред четирите най-силно засегнати от "изтичането на мозъци" страни в света, сочи индексът на световната конкурентоспособност на таланти, създаден от швейцарския Институт за развитие на управлението IMD. Според тази класация страната заема 88-о място по "привличане на мозъци”. А не е ли това заедно със застаряването, половинчатите реформи и калпавите институции, сред основните причини за бавното стопяване на разликите с Европа?
Руслан Стефанов отговаря така: "Ако към икономическите резултати на България се прибавят и резултатите на поне един милион българи, които работят в икономиките на развития свят, благодарение именно на членството в Европейския съюз картината ще бъде доста по-оптимистична. Разбира са, успешните кариери на български лекари в Германия или Норвегия не допринасят особено за подобряване на здравеопазването в България. Но заедно с това трябва да погледнем как се решават тези проблеми при съседите. В Румъния, например, по проект на имигрирал от Палестина лекар бе създадена една от най-ефективните системи за бърза помощ в Европейския съюз. Защо тогава не използваме уменията на пристигащите в България сирийски бежанци, някои от които са завършили тук висшето си образование", пита наблюдателят.

Сътресенията в Близкия изток оцветиха в червено щатските индекси
Кадър на деня за 8 септември
Хуманоидните роботи превземат изложението IFA 2026
Съюзниците на Киев очакват войната с Москва да продължи и през 2027 г.
Световната търговия представлява 35% от въглеродния отпечатък на ЕС през 2023 г.
ЕС и Канада планират широкообхватен съюз за укрепване на партньорството
Хороскоп за 9 септември: Важни новини и предложения променят плановете на зодиите
Без билет, но по разписание: Двойка майни се вози редовно на влак в Сидни
Нова надежда срещу рака: AI може да открие ефективно лечение
Ангелският ден 9/9: Символика, съдба и ново начало
Любимият десерт на принцеса Даяна - лесна рецепта за пудинг с хляб и масло
5 зодии с голям пробив на 9 септември 2026
Барселона – Фейенорд: Старт на битката в Шампионска лига
ЛА Лейкърс ще почете още една легенда със статуя
Везенков приема спокойно раздялата с Уолкъп
Спортът по телевизията днес, 9 септември
Чуковете набират скорост в Чемпиъншип
Мачовете по телевизията днес, 9 септември
3 позитивни утвърждения на ден: Как да повишите самочувствието си
Ангелска нумерология – какво означават повтарящи се числа като 999
Нумерологична прогноза за 9 септември, сряда
5 италиански десерта, с които ще смаете и най-претенциозните гости
Таро карта за 9 септември, сряда – Деветка пентакли
10 знака, които ангелите пазители ни оставят
Как възрастта променя отговора към ваксините?
10 причини бебето да заспива трудно вечер
Профилактичният очен преглед при детето – кога, как и защо се провежда?
Психология за родители: Втори клас – защо адаптацията започва отново и как влияе лятната ваканция
Спорт при полиендокринен метаболитен овариален синдром (синдром на поликистозните яйчници)
Носене на бебето – ергономични пози и ползи за развитието
94% жени срещу 86% в ЕС: кой преподава на най-малките в България
47% у нас убедени: мъжът да има последната дума у дома, в Швеция - 2%
Колко ще струва зимнината тази година?
Всяко второ бебе в България се ражда с цезарово сечение
Изграждане на нов мост през Страшимирово и Белослав не е решение за Варна
България е сред най-добрите места за живот в света