Според официалните данни 700 000 българи имат нов дом в други страни от Европейския съюз. Положението е сходно в Румъния и Хърватия и в по-голямата част от страните от Югоизчточна Европа. Тази част на стария континент губи борбата срещу изтичането на мозъци. Тази констатация прави германското издание "Фокус" в специално изследване на демографските тенденции през последните години.

"Икономиката започна да губи договори и нови споразумения, защото има остър недостиг на работници", е коментирал пред германците българският министър на икономиката Емил Караниколов, допълва Агенция "Фокус".

"Ние сме една изчезваща нация", пък е тъжната констатация на ръководителя на румънска хедънтинг компания Мариян Хангану. Той отчита все повече миграция от бедните към богатите страни в ЕС и обобщава, че резултатът от този феномен е, че много мултинационални компании са решили да не инвестират в Румъния, защото просто не могат да наемат достатъчно персонал.

Много хора от Югоизточна Европа са привлечени от страни като Германия, Италия и Испания. Заплатите в родината им се увеличават, но твърде бавно. Предприемачите, експертите и политиците от Будапеща до Атина са притеснени. Напускат младите, добре образовани хора, които са привлекателни за пазара на труда. Във всеки отрасъл на икономиката липсват специалисти.

Негативните данни не подминават дори и някои от страните с традиционно по-напреднали икономики и малко по-висок стандарт на живот.

Според проучване на Националната банка на Хърватия само в Загреб от 2013 до 2016 г. общо 230 000 граждани са емигрирали в други страни от ЕС. Това прави 2% от населението годишно. Според изчисленията най-малко 400 000 предимно млади хора са обърнали гръб на Гърция от началото на тежката финансова криза през 2010 г.

Дори в Унгария, която преди това се смяташе за една от най-развитите страни в региона, след глобалната криза през 2008 г., започва вълна от емиграция, която се увеличава драматично след 2010 г., отбеляза в проучване социологът от Будапеща Агнес Харс.

Само между 2010 и 2017 г. повече от 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години са напуснали страната. От 2010 г. националистическият политик Виктор Орбан е министър-председател на Унгария, подчертават от германското издание.

Най-драматична е ситуацията в здравеопазването във всички страни от Югоизточна Европа. Липсата на лекари и медицински сестри от година на година става все по-притеснителна.

"Исках да придобия опит на международно ниво и решението да отида в Германия беше лесно", казва Кристина Миху, родена в Трансилвания, но практикуваща своята специалност - доктор по вътрешни болести, на Запад. Тя живее във Нюрнберг от шест години и не мисли да се връща. Обяснява, че не само по-високите доходи, а и ширещата се корупция в здравеопазването в Румъния, са я подтикнали да се премести.

В същото време в унгарския град Солнок, отделението за инфекциозни болести трябваше временно да бъде затворено, а и Окръжната болница в града на румънската делта на Дунав Тулча няма анестезиолози.

Румънските предприемачи дори се опитват да привлекат персонал от Далечния изток. Тази година правителството е ангажирало контингент от 20 000 работници извън ЕС. От гледна точка на Хангану, контингентът е просто „капка в морето". Най-малко 300 000 работници са напуснали Румъния.

В България също работят чуждестранни работници, макар и не от далечния изток, както в Румъния: сервитьори и камериерки също идват от Украйна, Беларус и Молдова в курорти на Черно море.

Изглежда, че западната политика подхранва емиграцията: в горчиво бедното Косово германският министър на здравеопазването Йенс Шпен наскоро посети училище, в което медицинският персонал от държавата се обучава за работа в Германия. Съществуващото като водещо гимназиално училище в Косово се намира в Призрен и се счита за средство за емиграция. До 30 завършили гимназията годишно получават предложение за договор за продължаване на обучение в Германия. Едва ли някой от тях се връща след това в родината си.

Драмата на Югоизточна Европа обаче е добре дошла за развитите държави.

Хърбърт Брюкър от Института за изследване на заетостта в Нюрнберг, Германия, разказва, че в различни сектори като строителството, поддръжката и хранително-вкусовата промишленост, без тези имигранти ще да има сериозни проблеми, защото германците не кандидатстват за такива позиции.

"Те обикновено са млади, равнището на заетостта им е почти сравнимо с това на германците", обобщава изследователят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase