Едно от нещата, с които Гърция се гордее най-много, са плажовете. А онези, които са ходили на море в Хърватия, знаят, че не е лесно да намериш свободно място за хавлията си на претъпканите ивици. Икономиката и на двете държави зависи главно от летния туризъм. Но разпространението на COVID-19 го заплашва сериозно. Хърватия и Гърция предприеха мерки срещу него бързо, но близостта им до Италия може да се окаже притеснително. 

Как реагираха Хърватия и Гърция на опасността?

Още щом коронавирусът се появи в Китай, Хърватия наблюдаваше ситуацията изключително стриктно. Дори преди да пристигнат първите туристи от Ухан през януари, Институтът за обществено здраве публикува насоки за това, през какви прегледи трябва да преминат китайците, преди да влязат в страната. Местните медии също изразиха притеснение, че работниците от Китай, които работеха по няколко проекта в страната, може да са дошли от райони, в които заразата е силно разпространена.

В Гърция правителството също се подготви добре още преди вирусът да стигне бреговете й. Причината за бързата реакция бе рязкото разпространение на заразата в Италия. Съседката ни създаде специален научен комитет с топ епидемиолози, вирусолози и специалисти по инфекциозни болести. Някои критици на управлението дори обвиниха властите в Атина, че не просто са поверили управлението на пандемията на експертите, но и са прехвърлили цялата отговорност за нея върху тях.

Кога започнаха ограниченията?

На 25 февруари се появи първият случай на COVID-19 в Хърватия - почти месец, след като пандемията плъзва в Италия. Болният е мъж, който само преди 6 дни е бил в Милано, за да се наслади на футболния сблъсък между Аталанта и Валенсия. Според много експерти именно този мач е свързан с най-голямото огнище на COVID-19 в Италия - Бергамо.

Ден по-късно, на 26 февруари, Гърция регистрира своя първи болен. И двете държави решават да действат светкавично. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви ограниченията, с които съгражданите му трябваше да се справят в следващите няколко седмици - на 27 февруари бяха отменени масовите събития, на 10 март затвориха училищата, на 13 март затвориха ресторантите и кафетата, а на 22 март силно бе ограничено движението в държавата.

Мерките се налагаха стриктно - 60 хил. глоби са издадени в Гърция за нарушаване на мерките, а в хазната влязоха близо 9 247 800 евро.

Да влезеш в Хърватия стана далеч по-трудно след първия случай. И тъй като тя не е част от Шенген, далеч не се вслуша в протестите на съседна Словения и въведе "здравни проверки" на границите си. До края на февруари километрични опашки от тирове бяха задръстили входовете на Хърватия.

Мерките започнаха да се стягат бързо - пристигащите от 18 държави по света трябваше да са под карантина. Масовите събирания също бяха прекратени в средата на март, а хората можеха да излизат само в своя квартал, освен ако нямат специален пропуск.

Тези мерки дадоха резултат - смъртността в Хърватия е 18 души на 1 милион, а в Гърция - 13 души на 1 милион.

Какво ще се случи с летния сезон?

След като бързо въведоха стриктни мерки, Хърватия и Гърция започват постепенно да ги разхлабват. Сега проблемът е друг - не как да държат чужденците извън страните си, а как да ги привлекат обратно.

Повече от половината от близо 20 милиона посетители на плажовете в Хърватия пристигат през юли и август. Брутният вътрешен продукт на страната също силно зависи от туристите. Това са критични месеци и за Гърция, която тъкмо бе започнала да се възстановява от дългата икономическа криза. Тази година мотото на съседката ни ще бъде, че там си в безопасност от COVID-19.

25% от БВП на Гърция идва именно от туризма. Един на всеки пет души работи в сектора. Кризата в страната е неизбежна, тъй като 65% от хотелиерите са категорични, че е по-вероятно да фалират. За това гръцките здравни служби разработват изисквания към посетителите. Служителите в хотелите ще бъдат тествани редовно, за да бъдат както туристите, така и местните в безопасност.

Хърватия има нужда да отвори границите си

Хърватия се нуждае от сътрудничеството на своите съседи, най-вече на Словения. След Германия, словенците са втората най-голямата група туристи, които прекарват лятната си почивка в Хърватия. А и ако туристите идват от Северна Европа, то със сигурност ще трябва да прекосят Словения, за да стигнат до плажовете Истрия Далматин и Кварнерския залив.

Министрите на туризма и на двете страни се срещнаха в Загреб миналата седмица, за да изготвят  план, който да позволи на словенците да пътуват през границите на Хърватия до края на този месец, а туристи от други  националности ще започнат да прекосяват границите през юни. Чешките туристически агенции имат желание да създадат "коридор на короната", който да позволява без карантина да се стига до морето, план, топло приет от хърватския премиер Андрей Пленкович. Проучване в Австрия също показа, че хората все още се надяват да се попекат на хърватското слънце.

Несигурност при пътуването по въздух

Заради това, че не се знае кога самолетите ще полетят отново, Гърция разчита главно на туристи, които могат да стигнат до курортите й с автомобил. Страната се надява, че Европейският съюз ще приеме мерки, които ще позволят на хората да пътуват за почивка през лятото. Но ако това не се случи, съседката ни е готова да се предприеме действия сама да отвори икономиката си възможно най-бързо.

Експертите са категорични, че първо ще започне вътрешният туризъм, после ще започнат да пристигат хората от близките държави, а към края на сезона - и тези от по-далечните еворпейски страни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase