Дългова криза, Brexit, COVID-19: Колко сериозно е застрашен ЕС?

Европейският съюз (ЕС) е в криза, отново. Третата по големина икономика в света - тази на 27-те страни членки на блока, се опитва да намери изход от дълбоката рецесия, към която се насочи заради коронавирусната пандемия. Кризата поднови старите разделяния в блока, които заплашваха с разделението му. Въпреки че това не е първият път, в който ЕС се изправя пред екзистенциални проблеми, германският канлер Ангела Меркел заяви, че блокът никога не е бил поставян пред подобно предизвикателство, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Защо заплахата този път е толкова голяма?

Европейската комисия очаква пандемията да предизвика най-големия спад на БВП в региона от Втората световна война насам, като предупреди, че различията в икономическите щети и възстановяването в отделните държави ще изложи на риск оцеляването на еврозоната.

В началото на май Германският конституционен съд оспори законността на програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка, което би могло да намали силата ѝ в бъдеще. Потенциално по-голямо предизвикателство е фактът, че управляващите успорват авторитета на Европейския съд като краен арбитър в блока. Това може да доведе до нови проблеми, включително в нелибералните правителства на страните от Източна Европа, които нарушават върховенството на закона и принципите на блока.

По този начин решението на Германия повдига рискове за целия правен ред в ЕС и за първи път поставя основен въпрос: ако правото на ЕС няма първостепенно положение над националното законодателство, как може да функционират единият пазар и еврозоната?

Не е ли ЕС в постоянна криза?

През последното десетилетие дълговата криза едва не доведе до разпад на еврозоната. Бежанската вълна от 2015 г. свари отделните страни в блока еднакво неподготвени, което предизвика паника в отделните правителства. Година по-късно дойде и решението на Великобритания да напусне ЕС на фона на скока в подкрепата към популистките лидери в множество страни от континента.

До момента ЕС успя да оцелее през всички тези кризи, които обаче дадоха своето отражение.

Защо имаше толкова много кризи?

Популярна теория е, че кризите са взаимосвързани, като всяка една води до следващата и оставя неразрешени проблеми, докато разкрива институционалните недостатъци на блока.

Страните от еврозоната споделят единна валута, но нямат подходящ общ бюджет, единният пазар е непълен, капиталовите пазари са франгментирани, а продължителните настоявания за банков съюз остават без краен резултат.

Взимането на решения е трудно - само Европейската комисия може да предлага закони, но основният законодател е Съветът на ЕС, състоящ се от национални правителства, които могат да вземат решения само с единодушие или с голямо мнозинство.

За повечето закони е необходимо одобрение от Европейския парламент -  фрагментирана група от пряко избрани депутати с пропорционално представителство на страните членки. За подкрепата там обикновено е необходимо обединение на няколко политически фракции до постигнето на мнозинство.

Има ли единно решение за това предизвикателство?

С една дума - суверенитет. Националните правителства трябва да отговарят пред собствените си избиратели и да се придържат към националните си конституции, парламенти и процедури, което понякога обаче подкопава усилията за взимане на стратегически решения в блока.

В края на февруари, след като коронавирусната пандемия започна да се разпространява в ЕС, неговите лидери прекараха 28 часа в разговори за това как ще се разпредели относително малкия бюджет на блока, а голяма част от ръководителите държаха да покажат как защитават предимно националните си интереси.

Колко лоши може да се окажат нещата този път?

Ситуацията този път се оказа достатъчно притеснителна за германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, които отправиха сериозни предупреждения за задаващата се криза.

"Досегашният опит показва, че лидерите на ЕС ще направят достатъчно, за да спасят ситуацията и да избегнат най-лошото", твърди Джанис Емануилидис, анализатор в Центъра за европейска политика.

Междувременно критичните към ЕС постоянно подценяват политическата воля на европейското семейство, което го поддържа заедно, но прави само толкова, че да избегне сривове, което може да не е жизнеспособна стратегия в дългосрочен план. Делът на ЕС в световния БВП намалява, докато блокът изглежда все по-притиснат от САЩ и Китай.

Критици предупреждават, че ако страните в ЕС продължават да бранят само националните си интереси, блокът може да се окаже във все по-слаба и незначителна в международен план позиция.

Още икономически новини и анализи четете тук