От Лесбос до Сеута: Най-големите миграционни кризи по външните граници в Европа

От четвъртък насам хиляди мигранти са преминали от Мароко в испанския анклав Сеута в Северна Африка. Последните оценки на испанското правителство определят броя на около 60 000, съобщава Euronews.

Ако данните бъдат потвърдени, събитието би било най-големият единичен скок в незаконните пристигания, регистриран някога на територията на ЕС.

Повечето мигранти са дошли по море, плувайки от мароканския граничен град Фнидек. Те са достигнали няколко плажа, особено Ел Тарахал, един от най-близките до границата.

Най-малко 34 души са загинали при опита, много от които са се разбягали, докато са се опитвали да преминат през вълноломи.

В обръщение към нацията испанският премиер Педро Санчес нарече събитието "атака срещу териториалната цялост на страната“, което "заслужава нашето най-категорично и енергично осъждане“.

Санчес обвини за това трафика на мигранти, позовавайки се на решение на испанския Върховен съд от юли, което бандите уж са интерпретирали погрешно като забрана за връщане на мигранти, пристигащи по море, без предварителен съдебен процес.

Има ли други подобни случаи?

Сеута вече е преживяла подобен натиск през 2021 г., когато около 10 000 мигранти нахлуха в анклава само за 48 часа – в периода между 17 и 18 май.

По онова време обявеното от Мароко "разхлабване на граничния контрол“ беше масово възприето като политическо отмъщение заради решението на Испания да допусне на своя територия за лечение Брахим Гали, лидер на фронта "Полисарио“, борещ се за независимостта на Западна Сахара.

През последните десетилетия обаче Европа е ставала свидетел и на други периоди на рязък скок в миграционния поток, често свързани по-скоро с войни и дипломатически конфликти, отколкото с дългосрочни миграционни тенденции.

Последната мащабна криза настъпи през 2015 и 2016 г. и беше породена от войната в Сирия.

Тогава Унгария се превърна в една от основните транзитни страни, като през 2015 г. бяха регистрирани близо 400 000 случая на нелегално пресичане на границата, главно по маршрута през Западните Балкани. Това подтикна Будапеща да издигне четириметрова ограда по южната си граница със Сърбия.

И все пак, броят на пристигащите ежедневно в пика на онази бежанска вълна - от 4000 до над 8000 души, далеч не може да се сравни със ситуацията, на която Сеута е свидетел от четвъртък насам.

През същия период гръцкият остров Лесбос също беше подложен на изключителен натиск, като според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) само за една година там са пристигнали близо половин милион души.

Гърция се сблъска с поредното сериозно предизвикателство през 2020 г., когато Турция обяви, че повече няма да възпрепятства мигрантите да достигат до Европа. Това решение последва гибелта на 33-ма турски войници в сирийската провинция Идлиб при атака на правителствените сили срещу бунтовниците.

По онова време Турция заяви, че е отворила границата за 80 000 мигранти, които се насочиха към Гърция по поречието на река Еврос. Този миграционен поток продължи един месец и доведе до напрегнато противопоставяне между Атина и Анкара.

Кои европейски граници са най-уязвими?

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, откъм Беларус започнаха да пристигат нови потоци от незаконни мигранти към ЕС - главно към Полша, Латвия и Литва. Минск беше обвинен, че е разхлабил граничния си контрол в контекста на хибридна проруска война.

През 2025 г. Frontex, агенцията на ЕС за граничен контрол, регистрира близо 11 000 случая на незаконно пресичане на границата. Въпреки това броят им намалява от 2024 г. насам и остава далеч под нивата, отчетени по други натоварени миграционни маршрути към ЕС, а именно в Източното Средиземноморие (51 000 регистрирани случая през 2025 г.) и в Централното Средиземноморие (около 66 000 през 2025 г.).

Що се отнася до натиска върху границите на ЕС, Италия често се оказваше на предна линия.

Един от най-значимите скорошни приливи на мигранти беше регистриран на Лампедуза - малък остров между Тунис и Сицилия, където само за два дни през септември 2023 г. пристигнаха 7000 души.

Но може би събитието, оставило най-дълбока следа в колективната памет на Италия, датира от 1991 г., когато в Бари пристигна кораб с около 20 000 албански бежанци след рухването на комунистическия режим в страната.