Влизането ни в ERM II - икономическо развитие за страната

Самото приемане в ERM II не представлява голяма промяна, защото това решение по същество е свързано с фиксирането на българския лев към еврото. Но де факто в случая с България левът вече беше фиксиран към еврото. Но това, което е важно в случая е, че ERM II се приема като чакалня за присъединяването към еврозоната. Така че сега България има реални перспективи до няколко години да приеме еврото. А това ще донесе съществени ползи за българската икономика по отношение на по-ниски лихви, по-ниски обменни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар. Това заяви пред БНТ заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Така че глобално това означава положително икономическо развитие за страната. Освен това, другият аспект на вчерашното решение е свързан с това, че България се присъединява и към банковия съюз. Това означава, че големите банки в страната ще се наблюдават директно от Централната Европейска банка, което бих казал, че дава съществена гаранция за стабилността на банковата система и на финансова стабилност като цяло”, уточни Домбровскис.

“Това, което е важно сега е, че докато е в ERM II България трябва да изпълни критериите от Маастрихт, свързани с бюджетния дефицит и дълга. По отношение на фискалните критерии страната вече е постигнала напредък, но трябва да бъдат изпълнени критериите, свързани с инфлацията и в дългосрочен план критериите, свързани с лихвите.

България трябва да покрие и законодателните критерии и по-специално независимостта на централната банка трябва да е напълно в синхрон с изискванията на еврозоната. Във всеки случай страната трябва да бъде поне две години в чакалнята на еврозоната, преди да започне оценката на изпълнението на маастрихстките критерии”, подчерта Домбровскис.

“Бих казал “Да” за тези страни, които са решили да въведат еврото. Но във всички случаи страните трябва да покрият критериите. За страни като Кипър и Малта това отне три години – от приемането в чакалнята до присъединяването към еврозоната. Но на Литва например й отне десет години. Така че примерите са различни, но това, което е важно за България е да изпълни маастрихтските критерии”, каза още заместник-председателят на Европейската комисия.