Коронакризата е засегнала по отношение на личните им финанси в по-висока степен българите (61%) отколкото гражданите на ЕС (42%). Това сочат данните от последното проучване на Евробаметър.
Последствията от епидемията за националните икономики обаче са значително по-осезаеми за респондентите.
Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен, както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%).
Приблизително една трета от българите (32%) споделят мнението, че местната икономика ще се възстанови преди 2023 г., докато на равнище ЕС27 очакванията за възстановяване в краткосрочен план са малко по-песимистични (28%).
От друга страна обаче е по-висок делът на българските граждани (12%), които са по-склонни да считат, че местната икономика няма да се възстанови никога,в сравнение с гражданите на ЕС (8%).
В отговор на епидемията от коронавирус, в България действат ограничителни мерки, чиято строгост се определя от здравните власти и зависи от тежестта на епидемиологичната обстановка. Ограничителните мерки са преживяване, с което значителна част от българите (42%) се справят трудно.
По отношение на цялостните мерки за борба с епидемията българите декларират по-висока удовлетвореност от мерките на равнище ЕС (55%), отколкото от тези, въведени от националното правителство (47%).
Въпреки възприетата тежест на ограничителните мерки, предприети от публичните власти в България, повече от две трети от българските граждани (68%) ги определят като оправдани.
Оценявайки реакцията на ЕС след началото на епидемията от коронавирус, две трети от българите (62%) декларират доверие в Съюза, че в бъдеще ще взема правилни решения –равнище на доверие, съизмеримо с регистрираното на ниво ЕС27 (59%).
Огромното мнозинство от българите(90%)считат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи.
Сравнително високото доверие в бъдещите действия на Съюза може да обясни положителните нагласи към Плана на ЕС за възстановяване на Европа(NextGenerationEU), който има за цел облекчаване на икономическите последици от епидемията. Повече от половината от българските граждани(60%) са на мнение, че мерките, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат ефективни.
Данните от проучването дават известна яснота относно очакванията на гражданите за насоката, в която политиките на ЕС в отговор на епидемията трябва да се развиват. Най-важният приоритет на ЕС в отговор на епидемията, както според българите(30%), така и според гражданите на ЕС(36%), трябва да бъде осигуряването на бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки на Съюза43.Потенциалните политики на ЕС за справяне с последствията от епидемията, които българите в най-висока степен определят като приоритетни, са прилагането на социални политики за подкрепа на засегнатите предприятия работници (30%), инвестиции в икономиките на страните-членки (30%), създаването на единна европейска здравна политика (29%) и единна стратегия за справяне с бъдещи кризи (29%).
Изброените политики се разглеждат като основен приоритети на равнище ЕС27. Единствената отчетлива разлика се отнася до по-ниската склонност на българските граждани (12%) да подкрепят участието на ЕС в реакцията срещу епидемията в световен мащаб в сравнение с европейките граждани (24% ).
Положителните нагласи на българите към ЕС намират израз и в оценката на ролята, която Съюзът играе в имунизационната кампания срещу коронавируса. Делът на българските граждани, които считат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини, е значителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско равнище (69%).
Сред различните източници на информация за ваксините срещу коронавирус българите е по-вероятно да се доверят на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%), докато на средноевропейско равнище се наблюдава обратната тенденция.
Информацията, идваща от здравни специалисти, получава най-голямо доверие както в България (62%), така и на равнище ЕС27 (67%). Българите обаче е много по-вероятно да се доверяват на информация от неспециалисти в непосредственото им обкръжение (39%) в сравнение с гражданите на ЕС (19%).
Около две трети от българите (62%)изразяват съмнение в безопасността на ваксините срещу коронавирус поради бързите темпове на тяхното разработване.
Тревогата от скоростта на разработване на ваксините сред гражданите не ЕС, макар и по-малка от тази в България, също представлява отчетлива обществена нагласа, характерна за малко повече от половината от гражданите на ЕС (52%). Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни,е нагласа разпространена в еднаква степен сред българските (65%)и европейските (67%) граждани.
Българите(54%)обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията до край в сравнение с гражданите на ЕС (70%).
Малко след началото на имунизационната кампания българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС.
Делът на българските граждани (19%), които биха желали да се ваксинират възможно най-скоро (или вече са го направили), е повече от два пъти по-малък в сравнение с този на равнище ЕС27(45%). Високите нива на скептицизъм към безопасността на ваксините вероятно са една от причините за сравнително големия процент българи, които заявяват, че изобщо не са склонни да се ваксинират (22%).
По декларативен отказ от ваксинация България(22%)се нарежда наедно от първите места в ЕС наред с Кипър(26%), Латвия(23%), Франция(22%)и Хърватия(22%).
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Градовете на бъдещето - на дневен ред са зелените зони и парковата среда
Зеленски показа как се води модерната война, докато Тръмп се цупи
Иран може да наложи транзитни такси за корабите в Ормузкия проток
Италия намалява временно акцизите върху горивата заради кризата с Иран
Започна изграждането на първото квантово-комуникационно трасе между България и Румъния
Водещ германски доставчик планира да отпише някои бизнеси, за да се справи с дълга
Връзката между консумацията на кофеин и сексуалното желание
Майката на Ивайло Калушев отложи погребението му за неопределено време
Опосум се скри в магазин сред плюшени играчки на летище в Австралия (+ВИДЕО)
Три зодии навлизат в щастлив период след 20 март
Мачовете са излишни: Арсенал ще спечели Шампионската лига!
Кой ще пази за Барса? Излязоха тестовете на Жоан Гарсия
Милан си набеляза нов в Ниската земя
Бербатов има идея да направи нещо много добро
Ужас! Халф на Галатасарай бил на косъм от ампутация снощи
Новият Стиви Джи? Собослай с много силни думи
7 могъщи поверия за пролетното равноденствие на 20 март
PAW PatrolTM Live! “The Great Pirate Adventure” идва в София
Таро карти за април за всяка зодия
Новата комедия „Огледалце, огледалце“ излиза на българската театрална сцена през април и май
Средиземноморска веган купа с нахут
7 начина, по които вредите на репутацията си
Продължават акциите срещу контролирания и вот в цялата страна
РЗИ: Водата от любима на варненеци чешма е опасна!
Етнографски музей – Варна представя изложба и каталог „Порцеланът - вечният спътник на лукса"
Ресторантьори призовават партиите да покажат програмите си в сектор туризъм
Отпускат близо 710 хил. евро за социални разходи във Варна
Майката на Ивайло Калушев отмени погребението му
Откриха нови луни около Сатурн и Юпитер
Защо НАСА отложи извеждането на ракетата за мисията „Артемис II“
Агонията на кометата C/2025 K1 ATLAS се превърна в неочакван подарък за науката
Астронавтът от Starliner Бъч Уилмор разказа за преживения ужас в орбита
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!