98% от жителите на Европа дишат токсичен въздух, в РСМ е най-тежко

Европа е изправена пред "тежка криза на общественото здраве", тъй като почти всички жители на континента живеят в райони с опасни нива на замърсяване на въздуха, установи разследване на "Гардиън".

Анализът на данните, събрани с помощта на най-съвременна методология, включваща подробни сателитни снимки и измервания от над 1400 наземни станции за мониторинг, разкрива ужасяваща картина на мръсен въздух, като 98% от хората живеят в райони с изключително вредно замърсяване с фини прахови частици, което надвишава препоръките на Световната здравна организация. Почти 2/3 живеят в райони, където качеството на въздуха е над два пъти по-високо от насоките на СЗО.

Най-тежко засегнатата страна в Европа е Северна Македония. Почти две трети от хората в страната живеят в райони, в които замърсяването на въздуха с фини прахови частици надхвърля повече от четири пъти насоките на СЗО, а в четири района замърсяването на въздуха е почти шест пъти по-високо, включително в столицата Скопие.

Източна Европа е значително по-зле от Западна Европа, с изключение на Италия, където повече от една трета от жителите на долината на река По и околните райони в северната част на страната дишат въздух, който е четири пъти по-висок от стойностите на СЗО за най-опасните частици във въздуха.

Заедно с експерти по замърсяването „Гардиън“ е изготвил интерактивна карта, разкриваща най-засегнатите райони на континента. Измерванията се отнасят до ФПЧ2,5 (фини прахови частици) - малки частици във въздуха, които се получават най-вече при изгарянето на изкопаеми горива, някои от които могат да преминат през белите дробове и да попаднат в кръвния поток, като засегнат почти всички органи в тялото. Според настоящите насоки на СЗО средногодишните концентрации на ФПЧ2,5 не трябва да надвишават 5 микрограма на кубичен метър. Новият анализ установява, че само 2% от населението на Европа живее в райони, попадащи в тази граница. Експертите твърдят, че замърсяването с ФПЧ2,5 причинява около 400 000 смъртни случая годишно на целия континент.

"Това е сериозна криза за общественото здраве", казва Роел Вермюлен, професор по епидемиология на околната среда в Университета в Утрехт, който ръководи екипа от изследователи от целия континент, събрал данните. "Това, което виждаме съвсем ясно, е, че почти всички в Европа дишат нездравословен въздух."

Почти всички жители на седем държави в Източна Европа - Сърбия, Румъния, Албания, Северна Македония, Полша, Словакия и Унгария - са с двойно по-високи стойности от насоките на СЗО.

Повече от половината от населението на Северна Македония и Сърбия живее с четири пъти по-високи стойности от тези на СЗО.

В Германия три четвърти от населението живее с повече от два пъти по-високи стойности от тези на СЗО. В Испания този процент е 49%, а във Франция - 37%.

Във Великобритания три четвърти от населението живее в райони, където експозицията е между един и два пъти по-висока от препоръчителната стойност на СЗО, а почти една четвърт - над нея.

Близо 30 милиона европейци живеят в райони с концентрация на малки частици, която е поне четири пъти по-висока от насоките на СЗО.

За разлика от тях в Швеция няма район, в който ФПЧ2,5 да достигат повече от два пъти стойността на СЗО, а някои райони в Северна Шотландия са сред малкото в Европа, които са под нея.

Експертите твърдят, че е необходимо да се предприемат спешни действия още сега. Те посочват все повече доказателства, които показват, че замърсяването на въздуха засяга почти всички органи в тялото и е свързано с огромен брой здравословни проблеми - от сърдечни и белодробни заболявания до рак и диабет, от депресия и психични заболявания до когнитивни увреждания и ниско тегло при раждане.

Едно от последните проучвания установи, че замърсяването на въздуха е причина за 1 милион мъртвородени деца годишно, а друго - че младите хора, живеещи в градовете, вече имат милиарди токсични частици от замърсяването на въздуха в сърцата си.

Някои градове в Европа като Лондон и Милано правят стъпки за справяне със замърсяването на въздуха - от въвеждането на зони със свръхниски емисии до схеми за намаляване на трафика и инициативи за ходене пеш и каране на велосипед. Но според експертите политиците трябва да действат по-спешно. Проучванията показват също, че в рамките на държавите по-бедните общности по-често живеят в райони с най-лошо замърсяване на въздуха.

Данните са събрани от учени от Университета в Утрехт, Нидерландия, и от Швейцарския институт за тропическо и обществено здраве в рамките на финансирания от ЕС проект Expanse. Те са използвали комбинация от източници - от сателитни данни с висока разделителна способност до станции за мониторинг на замърсяването и информация за земеползването, за да моделират средните годишни нива на ФПЧ2,5 в Европа през 2019 г. /БГНЕС