Мартина Вачева: Живеем във време извън границите и контрола

 Още с първата си самостоятелна изложба "Sereality" в Галерия Sariev през 2016 г. Мартина Вачева привлича вниманието на колеги и публика, а творбите й обикалят изложби у нас и в чужбина. Заедно с Недко Солаков от 8 юни представят България в "Diversity United. Contemporary European Art" - експозиция, събираща най-добрите художници в Европа. Проектът цели да покаже най-актуалните артистични хоризонти на Европа, като разглежда съвременното европейско изкуство след падането на Желязната завеса и подчертава значението на междукултурния разговор днес. За участието Мартина получава запитване от кураторката Ане Шванц от Берлин но причина за поканата има своя бекграунд с участията на българската художничка в Биеналето по графика в Любляна, курирана от известният художествен колектив Slavs and Tatars, където печели и награда. Мартина има редица международни участия. 

Как станахте част от "Diversity United. Contemporary European Art?

Явно са решили, че съм подходящ представител, който може да даде обширен поглед за България като млад автор. Недко Солаков е утвърденият. Той е познат в интернационален контекст. Трябвало им е и млад поглед от България, който да представи своите виждания.

Съвсем нови картини ли създадохте или селектирахте от вече готовите?

Не съм селектира стари творби. Като получих поканата направих специално нови в малко по-обширен контекст за Европа и за България като част от ЕС. Все пак тази изложа  има повод - 75 години от Втората световна война. Затова и се разглеждат различни гледни точки, културни различия, които обединява Европа в различните, но и общи проблеми. Първоначално направих две картини преди COVID-19 и впоследствие и друга, по време на пандемията. Трите картини създават диалог и симбиоза помежду си. Хем разказват за различни социални проблеми за България като част от ЕС с неговите специфики, а също така и ги генерализират в световен мащаб.

Първата картина  "Trashland" е испирирана от ромския битак  "Шекер махала" в Пловдив. В нея присъстващите са като на фестивал, изглеждат щастливи. Но цялото действие се развива върху едно бунище, където се продават много боклуци – от улиците, от Западна Европа. Краят на капитализма намира нов маркетинг, нов пазар. Това са изгубените хора от лицето на капитализма.  Много съм щастлива, че имах възможност да пресъздам характеристики и в същото време да представя в малко по-общ мащаб България и нашата идентичност. Всички знаем, че в страната ни има такова нелегално бунище, което се пълни от Италия - Западна Европа. Има изразена бедност и корупция. В същото време виждаме и тази генерална залятост на напрежение от прекалено много консуматорство – тези боклуци, които сами си правим около нас – контекстът е доста обширен.

Другата картина "Бинго за милиони" е  вдъхновена от различните реклами, които ни заливат по телевизията.  Сред една от най-забележимите, която може да видим на всеки ъгъл е хазарта, в която ни се обяснява колко лесно може да станем милионери. Това всъщност е мечтата на  бедните. Това, което са продавали в по-бедните балкански територии в контраст с милионите с крещящи ярки цветове. Персонажите са направени като различни модели, които също се продават от Западна Европа. В картината може да се види и мечтата за това как бързо да си купим кола и характерният блян към живота на богатите.

Третата картина "Glory Nature" пресъздава портет на пейзаж, който е много красив и малоформатен в златна рамка и в пълен контраст с другите две картини. Тук имаме съвсем друго почерк като живопис – пастелни тоналности, настроението е много по-романтично. Сюжетът на картината ни връща към човешкото, към собствената ни природа. Най-важното е околната среда и това как трябва да я съпреживяваме за сметка на материалното благоденствие, което ни залива – растяща икономика и забързания живот. Тоест творбата ни кара да се приземим и да направим това, което поиска пандемията от нас: Тя ни шокира и ни приземи. Накара ни да се върнем обратно към това, което сме - към човешкото, да погледнем  природата. Не на последно място има и контраст за да усетим, че трябва да пазим това, което имаме.

Картините ви  изразяват проблеми, но при вас винаги се наблюдава друг акцент -  хумора.

Човек може да диша много по-дълбоко, осмисляйки сериозните проблеми с хумор. Обичам комедията. В нея може да се огледаш, да се самоиронизираш. Хората да разберат, че има по-истинска и чиста форма. И без това в България наблюдаваме нещо като сухост и консервативност, които е много хубаво да се разсеем с мощната сила на хумора.

Имате вече няколко самостоятелни изложби, но често творбите ви са част от експозиции с други автори. Къде се чувствате по-сигурна?

И двете неща са важни и ценни. Едното ти показва работата сред общ контекст с работата на други автори и е много интересно да се види каква симбиоза се е получила. Самостоятелните проекти също са ми много любими, защото там имам пълна свобода на самоизразяване и мога по най-добрия начин да покажа това, което е в главата ми. Самостоятелната изложба показва на сто процента всичко, както си мислиш.

Освен в София учите и в Германия. Имаше ли момент, в който се почуствахте изкушена да живеете извън страната  ни или за един артист  конкретното място няма значение?

Учих в София, както и съм осъществила Еразъм програма в Германия. Последва и резиденция в Ню Йорк, където бях два месеца, след като спечелих наградата БАЗА за съвременно изкуство в София. Живея и във Франция, където е приятелят ми, който е художник. Всъщност се чувствам у дома навсякъде. Важното е откъде идваш и къде са ти корените, за да знаеш как да продължиш да се развиваш. Дали съм в България или оставам някъде другаде за по-дълго време, няма особено значение. Имала съм моменти, в които съм си мислила да остана извън България, но тук се чувствам най-добре - в хармония с това, което искам. А аз не искам мегаломански неща, а просто хубав живот с моите приятели, с атмосферата, която си създаваме сред природата и града. И естествено, че ми се пътува навсякъде. Но сега нито ми липсва пътят навън, нито съм привлечена да търся и да сменям точката ми на живеене. В момента ми е по-интересно да съм тук в контекста на творчеството ми отколкото да се установя в големи световни столици.

Каква следа остави пандемията във вашето изкуство?

Много силна. И тази следа е във всеки от нас. Особено на емоционално ниво. Даже и новата изложба Circle Pit , която открих миналата седмица в Галерия Sariev в Пловдив, и която съм започнала по време на пандемията. Тя е с куратор Веселина Сариева и може да се види до 18 август. Беше много шокиращо време и разтърси емоционално целия свят. Това са дълбоки моменти както на лично, така и на колективно ниво. Говорим за нещо извън границите, извън контрола. Главната картина под име "Splash" я правих почти година и много я преживявах. Тя изобразява концерт, в който изпълнителят се хвърля в тълпата или по-скоро това е т.нар. Stage Diving.  Завършвайки я просто я залях с неконтролирана сила с боя, която не знаех как и къде ще попадне. Тя заличава и разваля картината – правена толкова дълго - както и самия период, който преживяхме през последната година и половина. Експресивност като живота ни, който бе залят с такава сила, която го промени. И няма как да укротим тази сила в някакви граници и бариери. От там нататък започват да извират тези нови неподозирани чувства, нови подсъзнателни страхове, мисли, желания. Може би това е бил поводът  те да излязат наяве, а може би просто сме се сбогували с нещо старо за да започнем нещо ново. Тази изложа е по-различна от останалите, които съм правила. Преди малко си говорихме за хумора в картините ми. Тук той е една идея по-понижен, по- притихнал. Всичко се случва в тъмнина, в цветове, които са неонови. Местата са в дискотека или на парти, в пространство, в което сме като в някакво подземие.  Партито изразява много неща. След като толкова дълго сме били дистанцирани един от друг, идва ново състояние на отпушващи емоции, което е еуфорично, но и деструктивно. Има много екстаз, любов, но и срутване с това заливане, с тези петна, които изразяват и необратимото. Това нещо отне много наши  близки. Разделихме се с предишния си начин на живот. Преминаваме на друг етап.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.