Може ли в България да се печели от кино? Това ще се опитат да разберат авторите на най-новия български филм “Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”. Ганстерската комедия е режисьорски пълнометражен дебют на Георги Костов.

Историята, естествено подсказано и от заглавието, е вдъхновена от филма на Гай Ричи “Две димящи дула”. Сходство има и в имената на главните персонажи, които стават известни с прякори като Красивия, Космонавта, Чеченеца, Шмекера, Бръснача и т.н. Сюжетът също е разказан подобно на стила, който Тарантино отприщи с “Криминале”, а именно накъсан монтаж и началото на филма всъщност да е средата на историята.

Приликата с "големите" обаче спира дотук. Може би защото действието все пак се случва в България и защото киното у нас няма техничните възможности, с които са разполагали британските и американски колеги на Георги Костов.

Идеята за “Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела” хрумва на автора й още през 2000 г.  Вижда се и как филмът е сниман на части – по-рано, по-късно. От една страна, персонажите говорят за български хилядарки, в следващия момент показват съвременните ни банкноти. Припомнени са ни и моментите с шмекерските игри “тука-има, тука-нема”, доста актуални преди няколко години и изгубили вече “чара” си.

Главните герои са двама младежи Красивия (Ивайло Захариев) и Космонавта (Пламен Великов), които се забъркват в история за наркотици, запознават се с интересни момичета и се впускат в луда надпревара за намиране на пари и бягство от най-страшния мафиотски бос с перверзни обноски – Бръснача (Георги Кадурин). Следват гонитби из софийските улици, изхвърляне на пари и прашец с неясно съдържание из кофите за боклук. Действието ни пренася и из ромско гето, където животът е показан като непрекъснат сватбарски празник, небрежни ромчета и леко объркване на една пудра захар с кокаин.

Историята на места е разкъсана. Чести препратки към творчеството на Достоевски са съмнително илюстративни. Някои сцени пък са пълни със странна ексцентричност, най-вече в епизодите с Бръснача, който се прави, че говори като руски бос или пее Моцарт, закрил голото си теме със старовремска перука.

Друг път филмът изненадва с органично подбрани кадри – особено из гетото, предизвиква усмивка с добра актьорска игра, особено на Пламен Великов, и те кара да се замислиш с последните кадри, в които персонажите тичат из софийското сметище, залутани да търсят богатството, до което никога няма да се доберат.

“Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”  дава яснота за един от  основните проблеми, който напоследък вълнува кинематографистите ни – как се разпределят парите у нас и как държавата да се включи в поддържането на българското кино. Георги Костов не е взел пари от държавата. Проектът му е класиран на предпоследно място в НФЦ. Така режисьорът се превръща по принуда в продуцент. Екипът му е работил без заплащане, но знаков елемент в епизодите е директното продуктово позициониране на марка уиски. Ясно е,че благодарение на този факт - режисьорът получава парични средства, за заснемане на филма, но все пак сцената влияе върху крайния резултат. Подобно на "Островът" на Камен Калев и в "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела"  известни лица ще се опитват да вкарват зрители в киносалона  - Део, Дичо, Деян Донков, Асен Блатечки... Ще ги видим наистина, но за съвсем кратко.

Неслучайна е и появата именно на Владислав Карамфилов ( Въргала), изпълняващ ролята на ром младоженец в този проект. Подобно на неговия “Шменти-капели” и дебютът на Георги Костов се опитва да си върне инвестициите единствено от продажбата на билети.

Според двамата автори институциите, които финансират филмовото производство, трябва да дават по-малко средства, за да получат повече проекти и възможност за снимане. “Системата бе срината, но хората останаха”, изрече Въргала по време на пресконференцията на филма. Той обясни, че влиза рядко, по изключение в киносалоните на моловете и това ще продължи, докато не се разбие съществуващият монопол.

Въргала даде пример със ситуацията в Турция. “Там се дават минимални субсидии – до 300 хиляди евро за арт филми. Тези проекти, които след това ще идат да представят страната на международни фестивали. Но също така там разделението на средствата е 50 на 50 с кината. Т.е. след като излезе филмът, авторите реално могат да се надяват, че ако към проекта им има интерес, ще има връщане на инвестициите”, отбеляза още той.

И докато в повечето страни подобни проблеми се решават на “спуснати завеси”, то у нас всичко се вижда. Защото човек или трябва да престане да снима, тъй като чакайки, проектът му остарява, или да рискува. Но с цената на доста компромиси – които за съжаление, гледа зрителят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase