Какво представлява синдромът на “Алиса в страната на чудесата”?

Не е нужно човек да попадне в детска приказка, за да започне да вижда света като странно уголемен или смален.

В класическата история "Алиса в Страната на чудесата" ("Alice’s Adventures in Wonderland") Алиса попада в ситуации, в които размерите на предметите, съществата, а дори и на самата нея, се изкривяват. Само че това усещане не е останало единствено в света на приказките. Възприятието, че си много по-голям или много по-малък от света около теб, е реално неврологично състояние, което често засяга деца.

Според медицински експерти Чарлз Доджсън - авторът на книгата, по-известен като Луис Карол - вероятно е описал тези симптоми, стъпвайки върху собствени преживявания, за които пише и в дневниците си, пише New York Post. Именно на книгата е кръстен и синдромът на "Алиса в Страната на чудесата" - рядко неврологично състояние, което нарушава начина, по който мозъкът обработва сетивната информация. То може да изкриви реалността и възприятието за размера на предметите наоколо, за начина, по който усещаш или виждаш собственото си тяло - или и двете едновременно. Състоянието се среща най-често при хора под 18 години, като при около 30% от тийнейджърите се наблюдават краткотрайни симптоми, както и при хора с определени мозъчни или неврологични проблеми.

Въпреки това синдромът на "Алиса в Страната на чудесата" може да бъде погрешно диагностициран или изобщо да остане недиагностициран - както заради рядкостта си, така и защото симптомите и състоянията, които го причиняват, често са временни. Сред възможните причини са мигрена, бактериални инфекции като Epstein-Barr или грип H1N1, припадъци, инсулти, халюциногенни вещества, мозъчни тумори или психични състояния като шизофрения и депресивни разстройства.

Симптомите се делят на три типа, които могат да променят начина, по който тялото ти се усеща или изглежда, тъй като синдромът пречи на мозъка нормално да следи за потенциални проблеми и промени.

Един от типовете включва нарушения в самовъзприятието - или затруднение човек правилно да възприема размера и усещането на собственото си тяло. Това се наблюдава в около 3% от случаите. Тези симптоми най-често се проявяват като промени в начина, по който виждаш тялото си, или като усещане, че части от него са прекалено големи или прекалено малки. Сред тях са още дереализация - форма на откъсване от реалността, усещане, че си разделен на две, както и нарушения във възприятието за времето.

Другият тип, който се среща при повечето диагностицирани случаи, засяга зрителната обработка - тоест начина, по който мозъкът обработва това, което виждаш около себе си. Той може да се прояви така: предметите да изглеждат по-големи или по-малки, отколкото са в действителност, разстоянията да се променят, нещата да ти се струват по-близо или по-далеч, хората да изглеждат по-дребни, отколкото са - явление, известно като лилипутство - а самите предмети да изглеждат изкривени.

Третият тип съчетава симптоми, които засягат едновременно и самовъзприятието, и зрителната обработка. Макар да няма категоричен начин това състояние да бъде доказано със сигурност, лекарите обикновено разпитват подробно за симптомите и правят неврологични изследвания, като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за да изключат други мозъчни и неврологични заболявания.

Колко дълго продължава синдромът и как се овладява зависи както от основната причина зад него, така и от подходящото лечение за конкретния причинител.