Не си купих "Порше", но направих филм за София

София е "действащо лице" в дебютния филм на Галин Стоев "Безкрайната градина", научи БТА от режисьора, който прави кариера във Франция и Белгия, но се стреми често да се връща в България.

Филмът е по мотиви от пиесата "Приятнострашно" на Яна Борисова, която Галин Стоев преди години постави в Театър 199 "Валентин Стойчев". От днес започва подготовката за продукцията, снимките ще са през лятото - около месец, на различни места в София.

"Искам София като град да присъства като "действащо лице" във филма. Сега търсим с художника Юлиян Табаков и операторите Георги Богданов и Борис Мисирков "бели петна", "неусвоени" пространства - още със следи от соца, смесени с белези на бруталния капиталистически либерализъм, но без знаци на адекватния капитализъм - зони на повече свобода, на безотговорно реене във времето и пространството. Това ми липсва другаде. Сега го преоценявам и искам да присъства във филма. Затова снимам тази история, в този град, на български", каза Галин Стоев.

"Това е много важно, защото тази част на Европа се свързва с добри филми с остра социална насоченост, разобличаващи корупцията, несъстоялия се преход, политическата реалност. Аз искам да разкажа София през тиха, нежна, интимна история, благодарение на която един грозен на пръв поглед град постепенно се "очуднява", става красив - защото героите, разхождайки се из него, започват да изпитват изненадващи за тях емоции, които правят средата красива.

Внушението е, че хората могат да направят средата красива, а не обратното, както са ни учили, допълва режисьорът. Той предпочита все още да не споменава имена на участници - ще играят млади актьори, както и непрофесионалисти. Надява се също на участието на много утвърден и обичан наш артист.

"Имах наглостта да започна филма - може би е криза на средната възраст, понеже не мога да си купя "Порше"

Така се пошегува Галин Стоев в отговор на въпрос на среща с колеги, почитатели и журналисти в рамките на 20-ия Салон на изкуствата, озаглавена "Театърът - другата реалност". Той "призна", че винаги много е искал да прави кино, но се е страхувал - мислел, че е много трудно, затова предпочел театъра. Сега е потресен от възможността за манипулация, с която разполага киното - струва му се дори неморално. Разбрал това при опита си да монтира заснето малко парченце от бъдещия филм. Огромна е и опасността да се манипулират актьорите в киното - когато за кратко време снимат даден епизод, те са напълно концентрирани, изцяло отворени и лесно могат да бъдат манипулирани, което също е неморално, смята Галин Стоев.

Само Молиер и Корней "видели" как се спънал и паднал на стълбите при служебния вход на "Комеди Франсез"

"Беше грешка, или щастливо стечение на обстоятелствата - каза Галин Стоев в отговор на въпрос за попадането му в прочутия парижки театър. - Подобно на първата ми постановка на професионална сцена тук - още в трети курс на НАТФИЗ, в класа на проф. Крикор Азарян. Беше по времето на промените и така още на следващата година имах възможност да работя в Народния театър."

"А в "Комеди Франсез" сезонът бил готов, но се появила дупка в програмата на едната от двете камерни сцени. Така аз влязох като овчарчето Калитко", разказа режисьорът. Той репетирал в Лиеж "Битие 2" на Иван Вирипаев, когато му се обадили - след препоръка от негов познат, и го попитали иска ли да работи в "Комеди Франсез". Помислил, че е шега, и подобаващо отговорил: "Да, разбира се. Кога?". Бил шокиран, когато се убедил, че е
истина. След като "дошъл на себе си", поискал пиесата - "Празникът" от съвременния италиански драматург Шпиро Симоне.

Прочели му я актьорите в Лиеж, защото още не знаел френски - работел на английски с преводач. След това искал подробна информация за състава и най-после приел. През следващите години направил 4-5 спектакъла на различните сцени на "Комеди Франсез".

"Театърът е мощно средство за общуване, което обаче може да избухне в ръцете ти"

"Напоследък често се питам защо се занимавам с театър, кому е нужно това. Действителността постоянно дава доказателства, че не е нужно, същевременно вътрешният импулс те тегли да продължиш, и в някакъв момент става късо съединение, което дава искра и осъзнаваш, че театърът е единственото възможно място за общуване - във време, когато старите обществени и политически структури не могат да поемат жизнената енергия на хората, а няма създадени нови структури", коментира Галин Стоев.

В театъра ще идват все повече хора, които търсят съзнателност в общуването, смята режисьорът. Според него театърът може да се разглежда и като място за социална акупунктура - забива иглата в място, където най-много ще заболи, но това ще има целебен ефект. "Не знам дали театърът има бъдеще - както не знам и дали човечеството има бъдеще, - но театърът има огромен потенциал, който още не е открит.

Театърът има смисъл само ако предизвиква активно гледане - зрителят да е задължен постоянно да прави избор, да минава през лабиринт, който го кара не да консумира, а да създава гледаното. Случващото се на сцената трябва да е машина, която предизвиква преживяване в залата. Тогава зрителят става съавтор. Затова в театъра винаги има един процент недовършеност. Тя виси като гилотина над нас всяка вечер - ще се случи ли представлението, или гилотината ще се стовари върху главите ни. Ако се случи, удовлетворението е голямо, защото има предаване на информация в чист вид. Ставаме едно - сцената и залата, а това е изначалното ни състояние. Театърът е едно от малкото места, където това може да ни се припомня, отбеляза Галин Стоев.