За тъгата под "Стъкленият похлупак"

Класиката на Силвия Плат у нас след 30 години
Обновена: 12 май 2015 12:57 | 12 май 2015 10:29, Петя Славова
0
За тъгата под "Стъкленият похлупак"
Снимка: Сиела

Романът "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат излиза у нас в превод на Людмила Колечкова. За пръв път от 30 години класиката отново се появява в България. Този сюжет както и личната история на Силвия Плат, водят и до появата на нов термин в психологията. Поетесата се самоубива на 30-годишна възраст – малко след публикуването на „Стъкленият похлупак“. Далеч по-късно – през 2001 г., изследователят на човешката креативност Джеймс Кауфман за първи път пише за „Ефектът на Силвия Плат“. Той има предвид все още слабо проучената взаимовръзка между творческото писане и психичните разстройства.

Историята в романа ни запознава с Естър Грийнуд, която печели щедра стипендия, за да учи в престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание – удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…

Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада в мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията ѝ, мечтите ѝ я притискат все повече – като стъклен похлупак, а опитът ѝ да намери себе си сред хаоса от очаквания – и чужди, и собствени – се превръща в отчаян зов за помощ.

В своя многократно преиздаван роман, превърнал се в любим на няколко поколения, Силвия Плат деликатно въвежда читателя в същината на емоционалния срив на Естър. Стилът ѝ е наситен до такава степен, че лудостта на героинята ѝ изглежда чудовищно реална, дори рационална. Преиздаден на български език за пръв път от 30 години насам, „Стъкленият похлупак" е остроумна, но болезнена изповед, проникновен поглед в най-мрачните и опустошителни бездни на човешката психика, литературно произведение от огромна величина, една от модерните класики.

Силвия Плат (1932–1963) е американска писателка и поетеса, най-известна със стихосбирките си „Колосът и други поеми" и „Ариел", както и с романа си „Стъкленият похлупак", донякъде автобиографичен. Печели награда „Пулицър" за поезия посмъртно. След като страда продължително от депресия и прави няколко опита за самоубийство, през 1963 г. Плат успява да сложи край на живота си в дома си в Лондон.

Силвия Плат разбива семейства с романа „Стъкленият похлупак“. Трагичната история на поетесата ражда нов термин в психологията. Човек не може да чете „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат без да мисли за нейната трагична история.

Единственият роман на прочутата американска поетеса е откровена изповед, в която авторката излива емоциите си и описва мрачните пътеки, по които е поела душата ѝ. През живота си Силвия Плат прави няколко опита за самоубийство, последния от които успешен. Тя загива едва на 30 години, като в този кратък срок успява да създаде някои от най-красивите произведения на съвременната американска поезия, но и да изживее един живот, достоен да бъде описан в роман.

„Стъкленият похлупак“ е именно това – автобиографичен роман, в който Силвия Плат описва своите преживявания, копнежи и терзания с помощта на главната героиня Естър Грийнуд. Писателката обаче не излага на показ единствено своя личен живот. Тя пише и за своите колежки, с които работи в списание „Мадмоазел“ през 1953 г. Години по-късно една от тях ще сподели пред писателката Джоан Грийнберг, че „Стъкленият похлупак“ е издал прекалено много тайни и е разбил поне едно семейство с пикантните подробности, които Силвия Плат смело разкрива.

Това обаче не превръща романа в клюкарска история. Любопитните детайли са само фон за трагичната история на жена, която влиза във все по-тежък сблъсък с реалността и със собствената си психика. Опитите за самоубийство в романа може би ще напомнят на днешния читател за един жанр, който напоследък стана изключително популярен сред тийнейджърите – така наречения „сиклит“ (от английската дума sick – болен). Скоро след успеха на „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн пазарът беше залят от цял куп романи, в които младежи страдат от физически или душевни болести.

Тенденцията литературата за деца да описва нелечими болести и опити за самоубийства изглежда твърде обезпокоителна за родителите. Далеч преди „сиклит“ да се превърне в термин обаче в американската литература се появява „Стъкленият похлупак“. Този най-известен роман на Силвия Плат е явление сам по себе си. Неговото заглавие често се споменава в сериали, филми, романи и телевизионни предавания и се превръща в тема дори за „Семейство Симпсън“. Почти винаги то се свързва с опасното чувство на безпокойство и страх, което води тийнейджърите към необмислени постъпки с тежки последствия.


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари