Дзефирели – не най-добрият, а единственият режисьор на опера

Италианската легенда почина на 96 години
17 юни 2019 18:40, Нели Христова
0
Дзефирели – не най-добрият, а единственият режисьор на опера
Снимки: Reuters

"Аз не съм най-добрият режисьор на опера. Аз съм единственият", така Франко Дзефирели описва нескромно себе си. Ала не може да се отрече, че е прав. Неговите смели идеи и нестихваща енергия го превръщат в един от най-добрите творци на 20-ти век. Независимо дали режисира Елизабет Тейлър за своя "Шекспир" или работи по една от 120-те си опери, или е на служба в италианския сенат, Дзефирели остава икона дори и след като навършва 80 години.

Дзефирели е роден в покрайнините на Флоренция през 12 февруари 1923 година. Той е извънбрачен син на търговец, който се оказал престъпник, за това фамилията му била дадена от майка му. Тя иска той да се казва Zeffiretti (Дзеферети), което означава "лек бриз" и е взето от опера на Моцарт. Но грешка в акта му за раждане го превръща в Zeffirelli.

Майка му умира, когато е едва на шест. Така, Франко израсва край британските емигранти във Флоренция. По-късно ще увековечи обраците им във филма "Чай с Мусолини".

Но преди кариерата си на режисьор, той започва да преследва друго поприще - на архитект. Обучението му е прекъснато рано от войната. Дзефирели е на страната на италианските партизани, а по-късно става преводач на британците, когато Съюзническата армия навлиза в Италия.

Когато мирът най-накрая настъпва, Франко се връща към кариерата на архитект, ала не за дълго. Когато гледа "Хенри V" на Лорънс Оливие, целият му свят се променя. Той моли своя любовник Лукино Висконти да му намери работа на асистент във филма "Земята трепери" от 1948 г. През следващото десетилетие Дзефирели работи с много други режисьори, преди да започне да работи по свои собствени проекти.

Първият му филм идва през 1967 година. В "Укротяване на опърничавата“ главните роли са предназначени за София Лорен и Марчело Мастрояни, но в последствие Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Двойката е инвестирала близо 1 милион в продукцията, като очаква процент от печалбите. А те не са малки - критиците и публиката приемат филма добре. Единствените разочаровани са шекспировите пуристи, които не приемат екстравагантния прочит на текстовете на Шекспир.

Но Дзефирели продължава с адаптации на текстове именно на Шекспир. В следващия му филм "Ромео и Жулиета" участват двама млади актьори, никому непознати. Това прави филма особено популярен за тийнейджърите и често е използван за учебни цели в училищата, въпреки сцените, в които 15-годишната Оливиа Хъси е чисто гола. Според някои критици тя била прекалено млада да играе тази роля по този начин.

Носи се легенда, че Оливия не била допусната до премиерата на филма, защото не била достатъчно възрастна да гледа собствената си голота.

Добрите кастинг умения на Дзефирели пордължават и занапред - по-късно той взима Мел Гибсън в ролята на Хамлет.

Следва период, в който Франко се обръща леко към религията - първо идва филма му Brother Sun, Sister Moon за Франциск от Асизи, а след това мини сериала "Исус от Назарет".  По време на премиерата му през 1977 г., той е гледан от близо 20 милиона души. Робърт Пауъл като Христос пък привлича екип от прочути актяори, сред които 7 носители на Оскар.

През целия този период Дзефирели продължава да се занимава и с първата си любов - операта. Работи с някои от най-добрите певци на ерата си, а един от най-големите му успехи е "Тоска", която се играе в Лондоската кралска опера цели 40 години.

"Винаги съм вярвал, че операта е планета, където всички музи се хващат за ръце и танцуват заедно, за да празнуват изкуството."

През следващите години, Дзефирели продължава да прави кино, което се приема със смесени чувства. Кариерата му е блезяна от признание, че е гей през 1996 г., заявява, че "комунистите са глупаци, които искали да превземат страната му", а след това е категоричен, че трябва да има смъртна присъда за жените, които искат аборт. 

Дзефирели продължава да работи дълго след своите връстници - запитан, какво го кара да върви напред много след като всички останали вече са се пенсионирали, той отговаря: "Очакването. То те кара да продължаваш. Толкова много неща, това е чудо. Една по-висша сила ми е помагала толкова много през целия ми живот."

 

 

 

 

 

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари