Бизнесът поиска "крепостни" студенти

Едно предложение, което бе посято преди пет години, отново избуя. Студентите държавна поръчка да са длъжни да останат да работят в страната за определен период от време - между 3 и 5 години, а който замине за чужбина, да възстанови парите, платени от бюджета за издръжката му. Около тази идея се обединяват две от национално представителните работодателски организации - БТПП и АИКБ.

От БСК обаче са скептични, че подобно предложение може да се реализира. Категорично срещу идеята са студентите, показа проверка на "Сега".

През 2011 г. премиерът Бойко Борисов поиска същото - заяви, че студентите, които се обучават по държавна поръчка, трябва да остават в страната, защото за тяхното обучение са инвестирани публични средства, които "изтичат" към чужбина.

Шефът на АИКБ Васил Велев обясни, че неговата организация е предложила да се разработят нормативно "надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например - за 5 години)".

Велев предлага фирмите да имат "трансферни права" върху специалистите.

"Не може един инженер, в който е инвестирано колкото и в един футболист, да напуска фирмата, която е инвестирала в него, а "Лудогорец" да има трансферни права върху Моци. Искаме и специалистите да доказват, че няма къде да работят в страната, преди да отидат да работят в чужбина, както ние доказваме за чужди специалисти от трети страни с пазарен тест, че няма български кандидати", каза Велев.

БТПП също предлагат промени в законодателството, даващи възможност или задължение за специалистите да работят във финансиралата ги фирма за определен срок (3-5 г.). От палатата са дори и по-радикални, като искат да има ограничение за започване на работа в друга конкурентна фирма, освен при отказ на тази, която е финансирала обучението.

От БСК смятат, че сме в параграф 22 и идеята противоречи на Европейската харта за правата на човека.

"Ние сме в параграф 22 - държавата няма как да накара младите хора да работят тук, защото не може да им гарантира място по професията. 60% от завършващите висше образование не работят по специалността си, а половината работят нещо, което изисква средно образование. В същото време има недостиг на кадри в десетки специалности, но заради липсата на кариерно ориентиране и митовете сред хората за хуманитарно и икономическо образование младите се записват само за дипломата, а след това му мислят", коментира експертът на БСК Томчо Томов.

От Министерството на образованието и науката (МОН) смятат, че подобно ограничение е сложно от юридическа гледна точка, а и е съмнително доколко може да е ефективно, при положение че държавата няма как да осигури реализация на всеки завършил висше образование у нас.

Председателят на студентските съвети Яна Вангелова коментира, че ако идеята се наложи в този й вид, ще има голям отпор от колегите й, тъй като подобни забрани са неприложими в европейското свободно пространство.

"Бизнесът може да определя къде и колко години ще работи даден висшист само ако инвестира в него по време на образованието му, каквито примери има и сега у нас", коментира тя.