Треската от Световното достигна Кюрасао: Ще обедини ли футболът малкия остров?

В рибарското селце Бока Сен Мишел на западния бряг на Кюрасао баровете са пълни, а ритъмът на тумба барабани отеква в спокойния залив. Предварителното парти преди Световното първенство е в разгара си и почти всички са облечени в синьо или жълто: цветовете на знамето на малката островна държава.

"Във въздуха витае треска от щастие", сподела 36-годишната Саския Мартина, седнала на брега на морето, облечена от глава до пети във футболния екип на националния отбор, пред The Times. "Нося тези дрехи, за да донесат на мен и на тях късмет."

Кюрасао, дом на около 158 000 души, е на път да се превърне в най-малката страна по размер и население, която ще участва в турнира, когато се изправи срещу Германия в първия мач от Група Е в Хюстън в неделя.

"Свидетели сме на нещо невероятно", казва Мартина. "Това е история"

Надолу по пътя, 64-годишният Доменико Сурванер стои гордо до своя Шевролет от 1993 г., чийто капак е покрит със знамето. Той току-що е залепил на покрива, очевидно за постоянно, реплика на трофея от Световното първенство и златна футболна обувка.

"Нашата нация сега е в хармония", казва той. "Точно като нашия отбор."

Това преливане на национална гордост се усеща по-силно в Бока Сен Мишел, отколкото може би където и да е на този карибски остров. Това се дължи на факта, че седем от отбора на Кюрасао имат корени в това село с едва 1000 души. В знак на почит, снимките на играчите са поставени в златни рамки на наблюдателна точка над плажа Кресент.

"В това село наистина има две неща, които можете да правите", отбелязва Лило Сулбаран, който работи с футболната федерация на Кюрасао. "Риболов или футбол."

На това, което минава за футболно игрище на общността - всъщност малко повече от бетонна платформа с две ръждясали метални врати - Сулбаран риташе топка, докато насърчаваше местните момичета и момчета да покажат уменията си пред публиката. Но как обяснява той факта, че Кюрасао, нация с размерите на остров Уайт, с населението на Хъдърсфийлд, стигна до Световното първенство? Дали е било късмет в турнир, който тази година се разшири от 32 на 48 отбора? Или, както казаха мнозина в селото, дар от Бога?

"Това не е приказка", настоява Сулбаран. "Това беше планирано. Открихме цяло ново поколение играчи, които ще бъдат сила в световния футбол през следващите четири до осем години."

Той беше част от група от Кюрасао, която посети Нидерландия през последното десетилетие и помогна да се убедят играчите там с корени на острова да дойдат и да представят родината си.

"Накарахме ги да осъзнаят, че пътят им да играят на Световното първенство ще бъде много по-кратък с нас, отколкото с Нидерландия."

За успеха на отбора допринесе и неговият холандски старши треньор: Дик Адвокат, практичен герой, известен като "Малкият генерал"

Той е ръководил националните отбори на Нидерландия и Русия. А неговото участие ще означава, че Кюрасао ще счупи повече от един рекорд. На 78 години той ще бъде най-възрастният треньор, ръководил отбор на Световно първенство.

Сред звездите на отбора на Кюрасао са крилото на Шефилд Юнайтед Тахит Чонг и крилото на Мидълзбро Сонтже Хансен. Само Чонг е роден на острова. Но всички, настоява Сулбаран, имат много силни връзки, включително владеене на папиаменто, креолския език.

Шансът на Кюрасао да участва като независима нация на Световното първенство произтича от появата му, след референдум, като отделна автономна държава в рамките на холандското кралство през 2010 г. След като вече не е включена - заедно със съседите си Аруба и Бонайре - под знамето на Нидерландските Антили. Тя успя да сформира собствена федерация и да започне на квалификацията за турнира.

Показността, която Кюрасао ще получи от най-голямото телевизионно събитие в света, изглежда ще бъде благодат за стълба на цялата му икономика: туризма. Островът е известен със своите прахообразни бели пясъчни плажове и изключителното си крайбрежно гмуркане с шнорхел и гмуркане. Също така и със съименника си, яркосиния алкохол с вкус на портокал: Кюрасао.

Но правителството се надява "Синята вълна" - както е известен екипът му - да направи нещо повече от това да привлича посетители или да продава алкохол.

Министър-председателят Гилмар Писас казва, че футболът може да обедини нация, чиято история след автономията е била нестабилна.

През последните 16 години в 21-местния парламент е имало девет различни правителства. Коалициите в многопартийната система многократно са се разпадали поради лични съперничества и обвинения в корупция. Кюрасао също остава оформен от трайни расови разделения. Представители на мнозинството от афро-кюрасаоското население постоянно се оплакват, че по-светлата кожа все още се свързва с по-висок статус и доходи.

В събота националният отбор изигра последен приятелски мач срещу Аруба, преди да тръгне за Хюстън. Норман Серфос, говорител на Corendon group, хотелска и авиокомпания, която е един от спонсорите на националния отбор, каза:

"Имахме 12 000 души на стадиона и абсолютно всички от наша страна носеха екипа на отбора. Беше красиво да се види. Прекарах десет години от кариерата си, работейки за правителството и, честно казано, ние се борихме да намерим начин да изградим нацията, да обединим хората... сега с футбола изглежда сме намерили отговора. Това е невероятно."

Някои имат резерви относно глобалната публичност на острова, който някога е бил рекламиран като "най-добре пазената тайна на Карибите"

На 35 км път на запад от столицата, Вилемстад - пътуване, обхващащо две трети от дължината на страната - се намира идиличният крайбрежен дом на Хенри Оберси, известен на всички на острова като "Капитан Гудлайф". Той организира екскурзии с лодка до девствените заливи и плажове наблизо.

"През 80-те години на миналия век учех в Съединените щати и казвах на всички, че идвам от Кюрасао", разказва той. "Американците ме питаха: "Какво е това?", "Кафе ли е, марка шоколад ли е?" Казвах: "Не, това е остров!"

Сега той изпитва известна носталгия по онези дни:

"Хубаво е да ни промотират, но те трябва да го карат малко по-полека, иначе определено ще се чувстваме притиснати тук."

Обратно в Бока Сен Мишел, очакванията преди мача нарастваха, което повдигаше един труден въпрос: има ли риск цялата тази национална гордост и радост да се срине? 82-ият отбор в света все пак играе с 10-ия.

"Напълно сме готови за това. Просто е чест за нас да бъдем там", отговаря Сърванер, докато позираше за още една снимка до украсената си с трофей кола. "Тук наистина става въпрос за участие."