Снимка: Facebook

1234567

В дните около 24 май всеки от нас със сигурност си спомня за своите преподаватели в училище. Или поне за някои от тях. За онези, които най-много са ни тормозили или пък за онези, които са ни били симпатични, че дори и близки.

Без съмнение обаче един класен ръководител ще остане за цял живот в сърцата на абитуриентите от 12 в клас, випуск 2018, на столичното 31 СУЧЕМ "Иван Вазов".

Той е любимият учител не само за възпитаниците от своя клас, но и за всички онези, на които преподава английски език. И не само защото със своите 24 години е близо до техните глави, а защото именно заради това се опитва да им бъде ментор в живота, да ги предпазва от грешките на възрастта с ценни съвети и насоки и да им помага във всичко. Той е Александър Чакмаков.

"Възрастта ми е както плюс, така и огромно задължение към децата, казва класният. - Като видят млад преподавател, те първо започват да пробват дали ще им мине номера и до къде ще стигнат моите сили да ги изтърпя", разказва младият мъж пред "Монитор".

Поема класа през миналата година в доста тежка ситуация, след 4 смени на класните ръководители. Намира децата обезверени и в позиция "всеки срещу всеки". За кратко време обаче успява да намери добрия тон с 11-класниците, да стане приятел с тях, но и да положи границата, за да му имат необходимото уважение.

Печели ги на своя страна още с първото си действие. Посреща ги за началото на учебната година с попълнени бележници с личните данни на всеки един, с програмата и преподавателите – нещо толкова досадно за всеки ученик, който още не се е отърсил от незабравимото си лято.

Сега, в навечерието на абитуриентския бал, Чакмаков е убеден, че 12в вече е един отбор. И не случайно за изпращането си от школото учениците му го изненадаха, като облякоха специални фланелки с надпис Team Chakmakov, а на неговата написаха The Big Boss.

Всъщност, Чакмаков намира правилната за себе си професия още в тийнейджърските си години. Като гимназист той се включва в програмата "Връстници обучават връстници", а завършва образованието си в далечна Австралия. Тази година той изведе петия си випуск до дипломирането. Наред с това младият учител следва и право в Холандия, и довършва педагогическото си образование.

"Въпреки правното образование, което получавам в момента, аз твърдо съм наясно със себе си, че професията на преподавател е тази, която ще работя и занапред", категоричен е той.

Ако питате какво му харесва да е учител, Александър не се колебае: "Харесва ми това, че всеки ден е абсолютно различен. Че децата са много откровени. Аз винаги казвам, че те са истинският лакмус за това дали едно нещо е правилно или не".

Чакмаков е категоричен, че за годините, в които е преподавател, никога не е бил подведен от ученик. Макар още с появата му в което и да е школо, по-старите му колеги да го съветвали никога да не слуша децата, защото "ще му скроят шапка".

Признава обаче, че го стяга шапката на консервативната образователна система в България. Не понася когато му казват, че нещо трябва да се направи, просто защото "така са казали от министерството".

"Сменил съм 5 училища и виждам, че навсякъде има различно тълкуване на нещата от съответното училищно ръководство, затова не могат да ме убедят, че "така са казали".

Най-непонятно му е това, че училището се опитва да канализира всичко и в тази си роля се бърка погрешно и в семейния живот на хората. Според учителя по английски, който се чувства по-скоро гражданин на света, отколкото кореняк софиянец, не е нормално, ако родителите искат да почиват извън времето на школските ваканции, детето да не може да замине с тя заради училището. Видял е различното в холандската образователна система, където също за кратко преподава.

"Там няма строгото писане на отсъствия и тази дребнавост със закъсненията. В западните страни работят с разбиране към детето", споделя Чакмаков. Може би и заради това той е доста либерален с отсъствията на своя 12в клас и разбира извиненията на учениците, когато чувства, че са честни и оправдани.

Александър започва учителската си кариера в 112 ОУ в София като преподавател в началния курс. По-късно работи в Класическата гимназия, в 32-ро училище, където пак извежда 12-класници.

"Разликата е огромна действително, защото ако в началния курс работата на учителя е да възпитава децата, то в гимназията е да ги насочва, да им показва какво е хубаво да направят най-вече за себе си и да намери начин да ги мотивира да учат", казва младият учител, а на въпрос кое е по-лесно, заявява: "В тази професия няма лесно".

Това, което иска да остави в главите на своите абитуриенти е да бъдат човеци и да отстояват позицията си.

"Струва ми се, че нашето общество има нужда точно от хора, които знаят как да направят нещата, имат капацитета и възможностите, но трябва да отстояват позицията си. Ако се оставят по течението, нищо няма да се промени", категоричен е той и допълва: "Ако успея от един клас от 30 деца да накарам 3 да мислят широко скроено за света, по-хубаво нещо от това няма".

Голямата му мечта е да стане директор на училище и не просто защото звучи гръмко, а за да покаже на хората от образованието, че има и друг начин. Философията на Чакмаков е: "Не е нужно учителят да покаже на всяка цена, че превъзхожда ученика. Нужно е да покаже на детето, че то трябва да го надмине и след това да му даде шанса да се развие".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase