Team Chakmakov – eдин (не)разделен клас, 12 в от 31-во СУЧЕМ

Той е 24-годишен учител по английски език, любимецът на децата
Обновена: 28 май 2018 10:02 | 28 май 2018 09:15, Златко Желев
13

Снимка: Facebook

В дните около 24 май всеки от нас със сигурност си спомня за своите преподаватели в училище. Или поне за някои от тях. За онези, които най-много са ни тормозили или пък за онези, които са ни били симпатични, че дори и близки.

Без съмнение обаче един класен ръководител ще остане за цял живот в сърцата на абитуриентите от 12 в клас, випуск 2018, на столичното 31 СУЧЕМ "Иван Вазов".

Той е любимият учител не само за възпитаниците от своя клас, но и за всички онези, на които преподава английски език. И не само защото със своите 24 години е близо до техните глави, а защото именно заради това се опитва да им бъде ментор в живота, да ги предпазва от грешките на възрастта с ценни съвети и насоки и да им помага във всичко. Той е Александър Чакмаков.

"Възрастта ми е както плюс, така и огромно задължение към децата, казва класният. - Като видят млад преподавател, те първо започват да пробват дали ще им мине номера и до къде ще стигнат моите сили да ги изтърпя", разказва младият мъж пред "Монитор".

Поема класа през миналата година в доста тежка ситуация, след 4 смени на класните ръководители. Намира децата обезверени и в позиция "всеки срещу всеки". За кратко време обаче успява да намери добрия тон с 11-класниците, да стане приятел с тях, но и да положи границата, за да му имат необходимото уважение.

Печели ги на своя страна още с първото си действие. Посреща ги за началото на учебната година с попълнени бележници с личните данни на всеки един, с програмата и преподавателите – нещо толкова досадно за всеки ученик, който още не се е отърсил от незабравимото си лято.

Сега, в навечерието на абитуриентския бал, Чакмаков е убеден, че 12в вече е един отбор. И не случайно за изпращането си от школото учениците му го изненадаха, като облякоха специални фланелки с надпис Team Chakmakov, а на неговата написаха The Big Boss.

Всъщност, Чакмаков намира правилната за себе си професия още в тийнейджърските си години. Като гимназист той се включва в програмата "Връстници обучават връстници", а завършва образованието си в далечна Австралия. Тази година той изведе петия си випуск до дипломирането. Наред с това младият учител следва и право в Холандия, и довършва педагогическото си образование.

"Въпреки правното образование, което получавам в момента, аз твърдо съм наясно със себе си, че професията на преподавател е тази, която ще работя и занапред", категоричен е той.

Ако питате какво му харесва да е учител, Александър не се колебае: "Харесва ми това, че всеки ден е абсолютно различен. Че децата са много откровени. Аз винаги казвам, че те са истинският лакмус за това дали едно нещо е правилно или не".

Чакмаков е категоричен, че за годините, в които е преподавател, никога не е бил подведен от ученик. Макар още с появата му в което и да е школо, по-старите му колеги да го съветвали никога да не слуша децата, защото "ще му скроят шапка".

Признава обаче, че го стяга шапката на консервативната образователна система в България. Не понася когато му казват, че нещо трябва да се направи, просто защото "така са казали от министерството".

"Сменил съм 5 училища и виждам, че навсякъде има различно тълкуване на нещата от съответното училищно ръководство, затова не могат да ме убедят, че "така са казали".

Най-непонятно му е това, че училището се опитва да канализира всичко и в тази си роля се бърка погрешно и в семейния живот на хората. Според учителя по английски, който се чувства по-скоро гражданин на света, отколкото кореняк софиянец, не е нормално, ако родителите искат да почиват извън времето на школските ваканции, детето да не може да замине с тя заради училището. Видял е различното в холандската образователна система, където също за кратко преподава.

"Там няма строгото писане на отсъствия и тази дребнавост със закъсненията. В западните страни работят с разбиране към детето", споделя Чакмаков. Може би и заради това той е доста либерален с отсъствията на своя 12в клас и разбира извиненията на учениците, когато чувства, че са честни и оправдани.

Александър започва учителската си кариера в 112 ОУ в София като преподавател в началния курс. По-късно работи в Класическата гимназия, в 32-ро училище, където пак извежда 12-класници.

"Разликата е огромна действително, защото ако в началния курс работата на учителя е да възпитава децата, то в гимназията е да ги насочва, да им показва какво е хубаво да направят най-вече за себе си и да намери начин да ги мотивира да учат", казва младият учител, а на въпрос кое е по-лесно, заявява: "В тази професия няма лесно".

Това, което иска да остави в главите на своите абитуриенти е да бъдат човеци и да отстояват позицията си.

"Струва ми се, че нашето общество има нужда точно от хора, които знаят как да направят нещата, имат капацитета и възможностите, но трябва да отстояват позицията си. Ако се оставят по течението, нищо няма да се промени", категоричен е той и допълва: "Ако успея от един клас от 30 деца да накарам 3 да мислят широко скроено за света, по-хубаво нещо от това няма".

Голямата му мечта е да стане директор на училище и не просто защото звучи гръмко, а за да покаже на хората от образованието, че има и друг начин. Философията на Чакмаков е: "Не е нужно учителят да покаже на всяка цена, че превъзхожда ученика. Нужно е да покаже на детето, че то трябва да го надмине и след това да му даде шанса да се развие".
 


13
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
12
8
 
2
 
! Отговори
1234 преди 3 месеца
Рейпист некъв.
11
6
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Бях до 7ми клас в 31во - в епохата, преди кв.Гео Милев да се напълни със селяндуриии, а училището - с отрочетата им. Сега мога да съдя по нивото само по родителите-селяниии, които задръстват улицата си, спирайки, както са си свикнали на село. Като им направиш нормална забележка, се нахвърлят върху теб с присъщия им злобен, селски маниер. Жалко за училището, но и то падна жертва на селската напаст. Ще търся други варианти за детето ми.
10
13
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
24 годишният кога се е дипломирал, преподавал, добил авторитет и даже станал любимецът на учениците?!
От какво и как ги предпазва, как им дава ценни съвети, от къде този богат житейски опит, та им станал ментор? Той е още с жълто покрай устата.
Айде малко посмалете с тия хвалебствени слова! Преигравате и ставате смешни.
9
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Някой може ли да каже как е дисциплината в класовете в 31 СУЧЕМ, след 8-ми клас? Мисля синът ми да кандидатства там
8
5
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Нещо не е наред в случая. 24 годишен, пети випуск ....
Имал съм щастието да попадна на страхотни учители в гимназията, за повечето бяхме последния випуск - пенсионираха се. За 24 годишен учител, как да кажа, не мога да го възприема сериозно. Имахме една стажантка на неговата възраст, много се стараеше момичето, нищо лошо не мога да кажа, но учителката ни помоли да не сядаме всички момчета на първите чинове заради нея ...
7
1
 
14
 
! Отговори
Стефанов преди 3 месеца
Завършил съм 31-во. Класен ми беше Николай Колев, имахме го като по-голям брат. Дано и Чакмаков да има този късмет - и неговите ученици, разбира се.
6
7
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Децата по-дорбе да се ориетнират към руски или китайски, след десетина години английския едва ли ще им трябва, да мият улиците на Запад не е нужен език.
5
2
 
26
 
! Отговори
Един преди 3 месеца
Евала на момчето! Чисто биологически обаче на 12-класнички няма как нормален мъж да издържи...
4
1
 
26
 
! Отговори
Цецо преди 3 месеца
Ако оставим настрана неграмотно написаното заглавие, идеята да се пише за кадърни учители е похвална! Не знам дали публичността ще им е от полза или вреда, но ще бъдат добър пример за останалите преподаватели, а пък и ние ще сме една идея по-спокойни за децата си!
3
0
 
17
 
! Отговори
Трол Горянин до 3 преди 3 месеца
Прав си , похвално за желанието с което върши работата си, но имам роднина, която е учител от поне 30 години и напоследък ми казва че никой не го интересува колко обичаш професията- важното е да си в групата на "готините" около директорката. Затова и нашият герой сменя училищата всяка година.
2
5
 
20
 
! Отговори
маларт преди 3 месеца
Ентусиазмът е похвален. Ще бъде задушен бързо от комплексирана директорка и скрити привърженици на соц системата, които се опитват със стари похвати да реанимират нещо, отдавна умряло. Дребнавостта и буквоядството царуват в училищата( моето е изключение, но пак се усеща понякога). Феминизацията е убийствена. Наперени младички дами с претенции, но с повърхностни знания и чалга мислене и очукани и смачкани корабокрушенки от отминали епохи, които мрънкат и хулят всеки със свежа идея
1
0
 
23
 
! Отговори
Мислеща преди 3 месеца
Заглавието е неграмотно написано. В скобите трябва да е частицата "не", а не основната дума. Опитайте се да прочетете изречението без думата в скобата, която по принцип може да се изпусне! Абсолютни неграмотници сте, "скъпи журналисти"!