Българинът днес: Всеки втори вярва в Бог, но за църквата не е готов

58% от хората у нас твърдят, че вярват в Бог. Това са близо 3,2 милиона пълнолетни българи (от всичките 5,5 млн.), показва проучване на "Галъп" дни преди Великден.

Милион по-малко, 2.2 милиона, вярват в църквата, сочи изследването. Това означава, че 41% от българите заявяват доверие в нея, 36% - недоверие.

Данните показват по недвусмислен начин, че вярата не върви задължително с доверие в религиозната институция, анализират социолозите. Те обаче отчитат, че въпреки тези цифри доверието в църквата у нас през последните години укрепва и всъщност е с най-високо одобрение от всички институции в България.

Проучването на "Галъп" е проведено между 9 и 16 март сред 772-ма пълнолетни българи. В изследването са включени и данни от глобално изследване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл". Изследванията са независими от външно финансиране.

Според резултатите 83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. В същото време 2,8 милиона българи или 51% се определят като религиозни. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души.

Съпоставени с данните от света, тези от България показват, че българинът е под средните нива на религиозност в глобален мащаб. По света 62% от хората се определят като религиозни, а 71 на сто вярват в Бог.

Според социолозите това означава, че самоидентификацията "източноправославен" не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана – ако се съди по общественото отношение към църквата.

"Галъп" все пак припомня, че години наред доверието в църквата е трайно по-високо от недоверието. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на духовната институция, анализират социолозите.

"Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на църквата", допълват още те.