За последните 2 години заплатите на артистите и на всички работещи в театрите – административен, технически персонал и т.н., плавно са се повишили с поне 30%. Въпреки това обаче те си остават едни от най-ниските в страната и за някои културни институти кръжат около минималната. Ето защо далновидните директори, артмениджъри и самите актьори търсят и други начини за вдигане на доходите в съсловието, пише „Монитор“.

„Увеличаването на парите е залегнало в браншовото споразумение с работодатели и синдикати и всичко описано е постигнато. Въпрос на гледна точка е обаче как се тълкува браншовото споразумение по места. Основен проблем е, че все още работодателите – българските театрални директори, не са проумели навсякъде, че е по-добре да се погрижат първо за човешкия фактор и тогава да инвестират в нови продукции, високотехнологични прожектори и др.“, коментира за „Монитор“ председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.

Финансовото положение на театрите в страната влиза като в система от скачени съдове с икономическото състояние на града в който функционират, общината, областта, демографския срив в региона и т.н., ето защо уравниловка не може да има и параметрите на възнагражденията са различни. Някои театри имат доста високи приходи и формират много добър приходен остатък (на човешки език – печалба).

С въведената от Министерството на културата методика обаче само 10% от натрупаното може да се прехвърли в следващата година (примерно от 2 млн. лв. може да се пренесат 200 000). При това положение останалите неусвоени средства (или поне част от тях), вместо да се връщат в държавата, е по-добре да се вложат за повишаване на фонд „Работна заплата“, предлага Мутафчиев. Именно по този въпрос той планира в най-близко бъдеще организирането на кръгла маса с министъра на културата Боил Банов, САБ като синдикална организация, другите профсъюзи и работодателите. „Ще тълкуваме точно този тип взаимоотношения – как да направим така, че да гарантираме увеличаването на заплатите, без непрекъснато да се молим. При невъзможност да се прехвърли целият преходен остатък, вместо театрите да връщат неоползотворения в държавата, а след това да получават субсидии от нея, може по математическа формула да се определи някакъв N процент да се влага във фонд „Работна заплата“, което вече ще гарантира постепенния растеж“, казва шефът на САБ. Той се надява това да бъде прието и записано черно на бяло в бъдещото споразумение.

Никой не пречи и сега директорите на успешни театри да дадат 2500 лв. основна заплата на актьорите, които са им много ценни и полезни, тъй като привличат публика, стига да разполагат с нужните средства, теоретизира Мутафчиев.

Защо обаче обикновено не го правят?

„Според кодекса на труда, когато заплатите стигнат една горна граница, те не могат да падат под нея. Трябва да се надгражда непрекъснато“, пояснява той. Така, ако след изключително успешен сезон с много посещавани премиери заплатите се вдигнат примерно на 3000 лв., кой може да гарантира, че и следващият ще е толкова добър, за да продължи театърът да има подобни приходи и да изплаща заплатите, под които по закон не бива да се пада?! Именно тази несигурност кара директорите да се пазят от рязко развързване на кесията. Правата за това са делегирани от държавата на всеки директор – тук тя не се меси. Просто шефът на културния институт трябва да намери точната мярка, за да не са подопечните му нито унизени, нито в риск. Според Мутафчиев, за да се привлекат млади артисти в театрите в страната, стартовата заплата не трябва да бъде под 800 лв. Прагът всяка година трябва да се актуализира, при положение че икономиката на държавата се развива, както ни уверяват статистиките. „Ние непрекъснато актуализираме тези прагове и не позволяваме обидно ниво на заплащане. Ако някъде не могат да ги достигнат, явно има проблем със състоянието на града, областта, общината... Но нещата са комплексни – не са само въпрос на стратегии, а на конкретно „копане“, работа на самия театър за излизане от затрудненото положение“, смята синдикалният лидер на артистите. Има театри, макар и малко, на които ръцете са вързани за увеличаване на заплатите, защото са влезли в дефицити, а щом са на минус, законът не го позволява.

„Въпросът е да мотивираме директорите да се грижат за хората си. От десетина години това е възможно и благодарение на нещо, отвоювано от САБ, с което се гордея – става дума за онази компонента, която се нарича допълнително материално стимулиране (ДМС). Когато то бе въведено като финансов начин на общуване, много от театрите, работещи добре, започнаха да изплащат високи ДМС-та с част от приходите си, което качва немалка сума над заплатата“, изтъква Христо Мутафчиев.

Театралните директори също приемат, че допълнителното стимулиране е успешен лост за оптимизиране доходите на артистите. Според изработения в самия театър правилник ДМС се изплаща от собствените приходи всеки месец или на тримесечие и се изчислява по специална точкова система. Най-общо казано, според обема и значимостта на своята роля, за всяко изиграно представление актьорът получава 1,5, 1, 0,75 или 0,5 точки. Но финансовото изражение на точката е различно за отделните театри (зависи и от това колко зрители побира залата, както и от други фактори), допълва „Монитор“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase