Основите на мащабния ремонт на здравната система започва кабинетът на Иван Костов. Следват 20 години, в които постът на здравен министър е най-уязвимият във всяко правителство. Премиерите поне по веднъж уволняват ръководителите на сектор "Здравеопазване". Рекордът поставя Бойко Борисов в първия си мандат, когато за четири години смени четирима министри. И въпреки голямото текучество, здравната система остава нереформирана, а пациенти, лекари, медицински сестри и здравни работници – недоволни.

Реформите в здравеопазването притесняват представители на лобистки фирми и свързаните с тях политически кръгове, защото ще дадат власт и права на пациентите, а това ще засегне икономическите им интереси. Това казва на 16 февруари 2016 година д-р Петър Москов. По това време той е министър на здравеопазването във втория кабинет на Борисов. Само година по-късно правителството подава оставка, а започнатите от него промени са спрени.

"Реформата в здравеопазването не е атомна физика, тя е свързана с ясните нужди на населението, с видовете заболеваемост и с гарантирането на пътя на пациента. Това трябва да направиш, обаче трябва да минеш през интереси, през политически вампири и през огромни икономически лобита", казва д-р Петър Москов.

Промените трябва да гарантират правото на пациента да получи точната грижата, от която има нужда, а не процедури осигуряващи на лечебните заведения по-изгодно финансиране от Здравната каса. Който не отговаря на тези цели, който има свои бизнес интереси, а не свързани с подобряване на здравния статус на нацията, просто не получава финансиране от публичните фондове.

Националната здравна карта, която за първи път предложи екипът на Петър Москов и която съда частично отмени, имаше за цел да направи моментна снимка на картината в страната. Така много ясно могат да се видят местата с недостиг на специалисти и лечебни заведения. И там, където има пренасищане, да се ограничава откриването на нови клиники.

"Една разумно направена система, тя е развита в целия си потенциал от личния лекар, през специалистите извън болницата, в по-малки болници до болници, които могат да изпълняват наистина тежки, сложни, много високо технологични интервенции, които навсякъде по света не са много, нали така“, обяснява бившият здравен министър.

През последните 20 години се наруши изградения алгоритъм на системата, по който човек нуждаещ се от медицинска помощ изминаваше пътя от най-малкото населено място до най-голямата специализирана клиника с оглед на своето заболяване и лекарска препоръка.

"Този път трябва да е гарантиран от държавата, а не да е предмет на търговски взаимоотношения между различните части на системата или на познанствата и възможностите на хората да си търсят сами лекар. Това е реформата! Да се гарантира пътя на пациента. Ако вие си изберете свой собствен път, бъдете здрави!", казва още д-р Москов.

През двегодишния му мандат като министър на здравеопазването той и екипът му работят по изграждането на ефективна мрежа от Спешна помощ. Идеята е да се създадат дневни стационари, където пациентите да се наблюдават от лекар до 24 часа. Ако състоянието на болния е тежко, с линейка да се превозват до най-близката голяма болница. Всичко обаче си остава само на концепция.

"Когато вашето състояние не изисква престой в болница, Спешният център е това място, където в рамките на 24 часа може да се отсее нещо, което може да бъде лекувано вкъщи в последствие. И нещо, което задължително веднага или на следващия ден трябва да бъде във високоприфилна болница, която да направи нужното лечение. Да лежите три дена и да взимате в болница хапчета, които можете да взимате вкъщи е скъпо и е скъпо за всички. Защото ние плащаме този масраф и от този масраф не остава след това пък за майката на вашата съседка, която има нужда от реално лечение някъде другаде", обясни бившият здравен министър.  

Един от начините за източване на здравната каса е чрез фиктивни пациенти. Формално и по документи те се водят лежащо болни, а всъщност се лекуват вкъщи. Така клиниките си осигуряват финансиране за дейност, която не са извършили.

"Когато станах министър разбрах, че у нас от финансова гледна точка е по-атрактивно да отвориш болница, отколкото да направиш казино. Законодателството беше гарантирало, че нашите пари ще отидат там, а какво се случва с вас вътре, какъв е резултата от вашето лечение, били ли сте въобще там – няма никакво значение“, казва още д-р Москов.

За да спре кражбата на пари от клинични пътеки, в края на 2016 година по негова идея в болниците е въведен така нареченият пръстов идентификатор. Още преди реализирането му обаче обществото рязко се противопостави.

Лекарите и сестрите са на позиция, че ако болен е приет в тежко състояние не е възможно да му се вземе отпечатък. Пациентите от своя страна недоволстват, защото се нарушават правата им. Но според Москов това най-много е изплашило онези, които се възползват от възможността да източват Касата.

"За два месеца на работа на този механизъм – ноември и декември 2016 година, се оказа, че това, което искат лечебните заведения да им се плати от здравната каса се разминаваше с 10 милиона на месец. 10 милиона на месец! За една година сумата нараства на 120 милиона лева. Толкова струва невъзможността на държавата да контролира реалното преминаване на пациенти през лечебните заведения“, твърди бившият здравен министър.

"Пари потъват по ясно отъпкани схеми и всичко някак си си върви плавно и по план", казва още д-р Петър Москов.

Вижте повече във видеото на Миглена Георгиева и телевизия Bulgaria ON AIR

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase