Без войната щяхме да видим сегашната инфлация след година

Трябва ясно да се дефинират отделните източници на инфлация, за да може да се належат работещите решения, които да позволят тя да не се увеличава, каза Петър Илиев, финансов журналист от Money.bg, преди форума "Инфлацията - криза и възможност".

Форумът се готви от септември миналата година, когато е станало ясно, че "натрупването на огромни парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси", поясни той.

"Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните индекси, които сега ги наблюдаваме, без войната щяхме да ги наблюдаваме след една година, но задължително щяхме да ги наблюдаваме.", допълни той

Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и трябва да се бори с реформи. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива реформи много трудно, почти невъзможно, отбеляза журналистът.

"Пазарите не искат повече външен дълг. Тоест ние нямаме надежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити", коментира Петър Илиев пред БНР.

Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкова страшно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни мерки, които да предотвратят автоматичното увеличение на бюджетните разходи, категоричен е той.

"Става дума за законодателни мерки, които трябва да преустановят автоматичното нарастване на социални доходи и на пенсии. Може да не е много популярно, но ако не бъдат взети мерки в тази посока, но в един ден в НС може да се окаже, че е внесен законопроект за отмяна на валутния борд. Опитът е показал, че валутни бордове се сриват точно по такъм начин – с рязко нарастване на необезпечени, непокрити от приходи разходи, с огромни бюджетни дефицити, които акумулират огромни външни дългове. Аржентина – на три пъти валутният борд се счупи при тях точно поради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата."

Заради енергийните кризи всички държави в ЕС в момента са с големи дефицити, много над регламентираните 3% от БВП, посочи Илиев.

Ще продължат да се трупат, в по-голяма или по-малка степен, допълнителни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един момент нататък ще докара икономиката на Европа до рецесия, очерта перспективите той.