BGONAIR Live

Русия се готви за победа след дълга война, която да изтощи Украйна и ЕС

Москва е решена да вземе тия 20-25% от територията на Украйна

Bloomberg TV Bulgaria

Bloomberg TV Bulgaria

В рамките на БРИКС има голямо противоречие между Индия и Китай – Пекин иска обща валута и обща банка за развитие, докато Ню Делхи иска запазване на долара и равнопоставени отношения с Китай и Западна Европа. В групата освен това са събрани държави с различна ценностна система, които трудно могат да дефинират обща идентичност. Русия се готви за победа след дълга война, която трябва да изтощи не само Украйна, а и ЕС. Да обезличи вярата на европейците в него. Хибридните атаки на Русия не са насочени към военни части, а към политическия елит на Европа, чиято хомогенност искат да разбият. Това коментира професорът по международни отношения и геополитика Румен Кънчев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

БРИКС (която имаше среща през уикенда в Индия – бел. ред.) е създадена като опит да се изгради геоикономическа и политическа алтернатива на Запада, като това се прави не по военен, а по икономически път.

БРИКС разполага с БВП от 32-34 трлн. долара (27-28% от световния). Подобен е и делът на САЩ, а ЕС има още около 25 трлн., т.е. общо те имат 55-56% от световната икономика.

На единия полюс на БРИКС е гигантската китайска икономика, с около 20 трлн. долара БВП, а на другия са всички останали 10 държави от групата, посочва Кънчев.

„В БРИКС Китай не финансира образование или високи технологии, а енергетика и стратегически суровини, сектори от които има нужда.“

В декларацията след срещата на БРИКС не се обсъжда войната в Украйна, което поражда въпроса дали групата е за мир, или за война. Говори се за смяна на световните институции, но готова ли е БРИКС да даде нов модел?

Казва се, че войната в Близкия изток е лоша за мира, защото Китай страда енергийно от нея, но за конфликта в Украйна (с 1 милион убити и половин милион ранени) не се взема отношение. Това е една странна позиция, свързана и с много други вътрешни противоречия в БРИКС, констатира международният анализатор.

След края на студената война Русия се опита да създаде нов СССР в лицето на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), основана през 2001 г. и обединяваща 14-15 държави, която обаче не постигна почти никакъв успех, нито в икономиката, нито в търговията.

ШОС продължава да съществува, като Москва на два пъти се опита да вкара военен компонент, но Китай го отхвърляше, запазвайки невоенния ѝ статут.

В рамките на БРИКС има голямо противоречие между Индия и Китай – Пекин иска обща валута и обща банка за развитие, докато Ню Делхи иска запазване на долара и равнопоставени отношения с Китай и Западна Европа.

„В групата освен това са събрани държави с различна ценностна система, които трудно могат да дефинират обща идентичност.“

Това са като цяло недемократични режими, силно авторитарни, включително Китай с тоталитарната си комунистическа партия, изтъква Румен Кънчев.

Онова, което им пречи, е Западната либерална демокрация. Целият БРИКС иска да намали влиянието ѝ. Това е блок, който иска да създаде нейна алтернатива.

Намираме се в първоначалната фаза на едно стратегическо препозициониране на света. Студената война е в миналото. Еднополюсният свят в лицето на САЩ отмина. Това е период на оспорване на световния ред, създаден от Америка след Студената война. Държави като Китай и Русия не са доволни.

Войната срещу Украйна е точно такъв елемент на оспорване на американската доминация от Русия и затова този конфликт е екзистенциален, по думите на Путин, за Москва. Той има капацитет да продължи дълго.

„Русия се готви за победа след дълга война, която трябва да изтощи не само Украйна, а и ЕС. Да обезличи вярата на европейците в него. Хибридните атаки на Русия не са насочени към военни части, а към политическия елит на Европа, чиято хомогенност искат да разбият.“

Москва е решена да вземе тия 20-25% от територията на Украйна. Вярна е позицията на бившия началник на генералния щаб на Украйна ген. Залужни (сега посланик в Лондон), според който е важно запазването на нацията, културата, държавността и хората, а не на териториите, смята професорът.

Най-ужасното е тази война да продължи, която дестабилизира не само регионалната, но и световната политика, като деморализира народите, които разбират, че политиците нямат средства по мирен начин да решават проблемите помежду си.

Целият разговор - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата