Той участва в конференция "Шумът на работното място и последиците от него" в парк-хотел "Москва". Форумът беше организиран от КНСБ с подкрепата на МТСП.

Предприятията, в които шумът на работното място е с най-високи стойности, са 40 104. Те са предимно в добивната промишленост, преработващата промишленост, строителството и транспорт и съобщения.

Максималната средна стойност на дневното ниво на експозиция на шум е 87 децибела, като при шум от 80 децибела нагоре работодателят е длъжен да приложи мерки за намаляване на шума, добави Донев.

България е въвела всички директиви на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд и предстоящият доклад на ЕК ще отчете, че всички поети ангажименти в тази област са изпълнени, посочи Донев, но заяви, че все още има проблеми с прилагането на законодателството в малките и средните предприятия.

Проблеми с шума на работното място има и в образованието, сред персонала на баровете, сред фермерите и телефонните оператори, допълни той. Този проблем не е само у нас - една трета от работниците в Европа са изложени на шум през голяма част от работното им време.

Загубата на слуха, причинена от шум на работното място, е призната от Световната здравна организация като едно от най-разпространените необратими заболявания. Шумът е един от най-рисковите фактори за стрес.

Проверка на Главна инспекция по труда /ГИТ/ сред 770 предприятия с 109 310 работници сочи, че 65 на сто от тях работят при шум в рамките на допустимото, а останалите са над нормата, като от тях 27 на сто работят при шум 85-90 децибела, а 8 на сто над 90 децибела, заяви и изпълнителният директор на ГИТ инж. Тотю Младенов.

Според него проблемите идват и от липсата на контрол на дейността на акредитираните лаборатории, които измерват шума на работното място. Младенов призова за по-строг контрол от страна на ДНСК , за да не бъде допуснато пускането в експлоатация на предприятия, които не са въвели необходимите технологии.

Според него службите по трудова медицина трябва да се контролират едновременно от ГИТ и от ХЕИ. Лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов определи заетите в тези служби като "новите банкетаджии" и заяви, че е необходимо спешно да се активизира работата им за оценяване на риска "производствен шум". КНСБ е за създаването на арбитражна служба по трудова медицина.

По данни, цитирани от д-р Христов, над 40 на сто от заетите в индустрията, транспорта и услугите оценяват проблемът с шума на работното място като много тежък.

Според лидера на КНСБ сивият сектор, който произвежда 18 процента от БВП, работи с техника "от Сталиново време" и подлага на риск здравето на работниците, а здравословните проблеми, причинени от шум са "бомба със закъснител".

През последните 8 години средногодишно процентът на лицата, потърсили лекарска помощ за заболявания на ухото, е от 1,1 на сто до 1,2 на сто.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase