Отровното завещание на Андерш Брайвик

Терорът в Осло и Ютьоя нанесе на нас, норвежците, обща травма, която ще остане с нас завинаги. Ние сме обвързани и чрез съчувствието към оцелелите и роднините и приятелите на 77-имата убити през миналия юли. След атаката ние се събирахме за манифестации и публични прояви на скръб, пише Аслак Сира Мире* във вестник "Гардиън".

Но се опасявам, че тази реакция малко се отличава от реакцията на природно бедствие или смъртоносен инцидент от същите мащаби. Сега, когато започна процесът срещу направилият самопризнания убиец Андерш Беринг Брайвик, норвежката политика като че ли ще възстанови нормалния си ход. Въпреки че деянията, процесът и душевността на Брайвик тотално доминираха в националните медии, ние сякаш отбягваме политическите теми, близки до сърцето на терориста.

Тази зима Норвегия подписа споразумение за връщането в Етиопия на млади кандидати за убежище. Тези деца са живели цял живот в нашата страна, те говорят норвежки и посещават норвежки училища. Коалиция от организации се опита да спре тяхното принудително изпращане в една страна с нестабилна диктатура, но е много вероятно депортирането им да започне. Любовта, която трябваше да бъде отговорът на омразата на Брайвик, не се разпростря до тези деца, нито до палестинците, кюрдите или другите бежанци.

По същия начин дебатът за исляма и ислямофобията се ожесточи вместо да омекне след събитията от 22 юли м.г. След убийствата някои антиислямски организации и уебсайтове дадоха признаци на разкаяние, но този период отмина и сега озлоблението е още по-силно.

Онези, които настояват, че ислямът представлява заплаха за европейците и норвежците и твърдят, че последните 1500 години представляват история на безкрайния конфликт между християнската цивилизация и ислямското варварство, са толкова настойчиви както преди. Вместо да отвори вратата за почтен дебат, терорът циментира разногласията. Десните политици и антиислямски уебсайтове като document.no се върнаха към обичайната си практика. А норвежките вестници все още са длъжни да закриват своите интернет дебати при констатирана вербална обида към исляма или имиграцията в статия или коментар.

Всичко това е залегнало в сърцевината на идеологията на Брайвик. И въпреки че бяха използвани много думи, за да се декларира как 22 юли е променил и ще промени Норвегия, все още същите хора възразяват срещу нехуманността на нашата имиграционна политика и същите представители на десницата критикуват всичко, което изглежда като "отстъпление пред исляма". А покрай това ислямофобите отхвърлят твърденията, че имат нещо общо с Брайвик и сега още по-ожесточено бранят своята параноя.

След атаката премиерът Столтенберг заяви, че отговорът на Норвегия ще бъде повече демокрация и повече откритост.

Политиците от всички партии се присъединиха към него с декларация, че изборите през септември миналата година щели бъдат отговорът, който страната ще даде на терора. Трябваше хората да гласуват и да защитят демокрацията. Но преброяването показа, че нямаше голямо увеличение на избирателната активност.

Дебатът и говоренето за терора от 22 юли все повече и повече се съсредоточава върху подробностите: за самия акт, за грешките на полицията и правителството и най-вече върху биографията на Брайвик. Толкова напрегнато се взираме в очите на терориста, че започваме да ослепяваме. Вече познаваме всичките му пушки, костюми и униформи, неговите роднини и приятели. Той става знаменитост, икона на злото. Но затваряме очите си пред факта, че мирогледът на Брайвик се споделя от мнозина в цяла Европа.

Колективното отвращение от неговите действия не съвпада с колективно отвращение от неговите мотиви. В YouTube под документалния клип на Би Би Си за 22 юли могат да се прочетат коментари на хора, които твърдят, че са норвежци, като следния: "Така става, когато унищожаваш спокойната преди Норвегия, когато докарваш мюсюлмани, африканци и измет от Третия свят".

Норвежкият премиер и мнозина други казват, че няма да позволят на терористите да ни променят. Успяхме чак дотам, че обсъждането на връзката между Брайвик и съвременния политически живот стана табу. Убеден съм, че ние трябва да се променим след Ютьоя. Трябва да преосмислим най-сериозния измежду всичките
проблеми: как да се държим в бъдеще, когато хората от различни религии и култури живеят рамо до рамо в Европа? И как да се отнасяме към идеологията, която ни казва, че това е невъзможно.

Трябва да унищожим почвата, върху която е отрасъл Брайвик. Именно това е залогът в процеса срещу него. По-важно от наказанието, което ще му бъде наложено, е как да разбираме събитията от 22 юли. Какво ще четат нашите деца в учебниците си след 15 години? Ще бъде ли разглеждано това като безумен самотен акт на Брайвик или като продукт на нарастваща ислямофобия и омраза? Последиците ще вървят след нас поколения наред.

(БТА)

- - - - - - -
* Авторът Аслак Сира Мире е директор на Дома на литературата в Осло; писател и бивш лидер на Червения избирателен съюз.