Любовни писма от Гулаг: Любовта на Ивана и Владимир, останала в редовете

Те така и не успяват да се срещнат на свобода
10 сеп 2019 19:00, Боряна Павлова
33
Любовни писма от Гулаг: Любовта на Ивана и Владимир, останала в редовете
Снимка: Guardian

През 1953 г. Ивана Машджак е в Гулаг, подложена на суровия сибирски студ с подгизнали крака. Тя е 28-годишна и излежава 10-годишна присъда в трудовия лагер.

В поредният ден в кариерите, когато тя и останалите жени затворнички били ескортирани от надзорниците през лагера за да отидат да работят, нещо необичайно се случило.

Те се препъвали през снега, когато намачкано парче хартия се появило в краката им, хвърлено от камион, който превозвал мъже затворници. Една от жените вдигнала листчето преди надзорниците да я усетят, а по-късно жените се събрали заедно и отворили хартийката.

Съобщението било от един от мъжете затворници, който питал дали някоя от жените би била склонна да разменят писма, за да се разсейва от безкрайната скука и мъка. Ивана била трогната. От присъдата й били минали пет години и тя също била погълната от отчаяние за човешки контакт. Решила да му отговори.

Години по-късно Ивана е на 93 г. и живее в малък апартамент в Лондон. Макар че домът й е на последния етаж на сградата, която няма асансьор, дребната жена няколко пъти на ден се качва и слиза по стълбите.

Родена в Украйна, тя била отнета от родителите си през една студена сутрин през 1948 г., когато майка й, учителка, приготвяла супа. Ивана била част от младежка украинска организация, а брат й - член на подземния свят на Украйна.

"По онова време всеки украинец беше подозрителен", казва Ивана. Не помогнало, че баща й бил свещеник, а властите били подозрителни към духовниците.

Военните претърсили дома на семейството и извели 22-годишната Ивана от всичко познато. Натоварили я в камион пред очите на просълзената й майка.

"Казах й, че някой ден ще се върна. Все още не може да повярвам, че дори оживях", казва Ивана пред Guardian.

Тя била осъдена на 10 г. трудов лагер. Премествали я от един, в друг. В един момент се озовала в Гулаг. Още си спомня пристигането в студа, снега. Как надзирателите накарали затворниците да се съблекат, а после ги ваксинирали срещу коремен тиф - всички с една и съща спринцовка. Всички имали еднакви дрехи, еднакви обувки. Разликата била номера на гърба.

Ивана била затворник 108.

Пет години минали така до денят, в който бележката не паднала в краката й. Писмото било от Владимир. Той бил на същата възраст като нея и също излежавал 10-годишна присъда. Тя разпитала, за да разбере в коя част на лагера е Владимир. Така се зародило приятелството им, за което помогнали и някои дружелюбни строителни работници, които предавали писмата им от един на друг.

Тя използвала хартията и химикалите, които давали на затворниците, за да могат да пишат писма до вкъщи.

Днес Ивана пази съобщенията, които е разменяла с Владимир за живота в лагера, но и за философия и идеята за свободата. В едно писмо Владимир пише "Какво е щастието?", а в друго: "Един ден системата на трудови лагери ще бъде разпозната като огромна политическа грешка".

"Той искаше да намери сроден дух и аз бях този човек", казва Ивана. Въпреки че те не се срещнали, тя чувствала дълбока връзка с младия мъж.

"След всичката жестокост, която бях видяла, да му пиша беше разтуха от яда, в който се намирах. Бях ужасно самотна, затова да знам, че Владимир се интересува как се чувствам, направи нещата поносими", споделя жената.

За затворниците било забранено да си комуникират, затова разчитали на строителни работници да бъдат техните пощальони. "Понякога отнемаше седмици да пристигне някое писмо, а други дори изчезваха", разказва Ивана. Когато обаче системата им сработвала, писмата били спасение.

Не след дълго тонът на кореспонденцията се прооменил. 

"В началото беше приятелство, но когато говорите толкова дълго, се превръща в любов", обяснява Ивана.

В едно от писмата си Владимир пише "Да чакам писмата ти кара сърцето ми да бие по-бързо". В друго пък той уверява младата жена: "Вярвай ми, че любовта ми към теб е толкова голяма, че ще направя всичко за теб".

Те дръзвали дори да кроят планове да се срещнат, ако някога бъдат освободени.

За Ивана този ден дошъл през август 1955 г., след 8 г. от залавянето й. Смъртта на Сталин 2 г. по-рано отпуснала режима, някои от затворниците се бунтували и доста били освобождавани.

За семейството й било шок.

"Отворих вратата, майка ми се обърна и изкрещя името ми. Започна да плаче от радост, но аз не можех да заплача. Не знаех как да живея като свободен човек. Всичко ми се виждаше странно - да купувам мляко, да отида на фризьор, да ям ябълка", спомня си днес Ивана.

За баща й свободата на Ивана дошла прекалено късно. Тя така и не се срещнала отново с него.

През това време обаче Владимир бил все още в затвора и когато тя за първи път му писала от външния свят той отговорил: Ако имах възможност, бих оставил всичко зад мен и бих те последвал. Намери ли всичко, за което мечта през тези ужасни години? Някой ден ще можем да се срещнем - но не и скоро.

Две години по-късно Владимир бил свободен, но проблемите не се изчерпвали. Под натиска на баща си той трябвало да се ожени за своя бивша съученичка. "Въпреки чувствата ни не бях изненадана от брака", казва Ивана. Това било в плановете на бащата на Владимир.

"И двамата се опитвахме да се пригодим към свободата и да се научим да бъдем отново със семействата си. Разбирах как стоят нещата, че той трябва да продължи", споделя жената.

Все пак писмата от Владимир продължави да идват, той й се доверявал, разказвал й за трудностите.

"Отвън всичко изглежда чудесно - имам жена, къща, работа, приятели, но не мога да се отърся от кошмарите, които преживях. Живея живота си сякаш не съм част от него", пише той.

Години по-късно Ивана също се омъжила. Срещнала Володомир в Англия, когато била на гости при своя приятелка. Мъжът й предложил едва 5 дни след като я срещнал.

"Никога не съжалих. Живяхме простичък живот в Лондон и бяхме щастливи в продължение на 47 г.", спомня си жената. През 2012 г. Володомир починал на 94 г. Той разбирал защо кореспонденцията на Ивана с бившия й другар по писма е толкова важна за нея.

През 1965 г. тя получила едно от съобщенията на Владимир, в което той й пише, че двамата се познават вече 10 г. На следващата Коледа си разменили семейни снимки. Но след това една сутрин Ивана получила писмо от съпругата на Владимир, която настоявала кореспонденцията да спре незабавно. Ивана повече не получила и ред от другаря си.

Преди 3 г. обаче тя се зачудила дали не е добър момент да го потърси отново. Потърсила името му в Гугъл и открила, че той има сайт. "Разпознах го веднаг по снимките, които съм виждала през годините", казва тя. Той бил посивял и остарял, но тя знаела, че това е той.

Но уви, щастието й било краткотрайно. Владимир наскоро бил починал.

Минали са повече от 50 г. откакто Ивана е получила последното си писмо от Владимир. И все пак тя намира утеха в старите писма, в които пише:

"Животът е къс и живеем само един път, но където и да съм и каквото и да се случва с мен, винаги ще си спомням и мисля за теб".


33
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
28
2
 
2
 
! Отговори
стой далеч преди 1 година
Сърбите останаха в орбита на Масква и сега Сърбия е най-бързо намаляващата нация в света. Изводът е че по-далеч от ИЗ по-добре.
27
1
 
3
 
! Отговори
Тъжно преди 1 година
Съдби човешки.
Сигурно са се случвали и такива истории.
26
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
БЛА БЛА ИСТОРИИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ...А КАКВО СТАВА С ШПИОНСКИЯ СКАНДАЛ С РУСИЯ? ТОВА НИ ВЪЛНУВА!
25
2
 
1
 
! Отговори
товарищи, преди 1 година
ТЕЖКИ ДНИ ЗА ВАС ДОЙДОХА! ПАЗЕТЕ РУБЛИТЕ! СЛЕД ЗАТВОРА ЩЕ ВИ СЕ НАЛОЖИ ОПЕРАЦИЯ ЗА СМЯНА НА ПОЛА! ДАНС СЛЕДИ, КАКТО ВИ ПРЕДУПРЕДИХ ПРЕДИ ВРЕМЕ, САЙТОВЕ И ФБ ! САМО СИ УВЕЛИЧАВАТЕ ПРИСЪДАТА! КУПУВАЙТЕ С РУБЛИТЕ НАЙ- ДОБРЕ БИЛЕТ И БЪРЗО У МОСКВЕ...
24
1
 
3
 
! Отговори
наблюдател преди 1 година
Статията има фактологически грешки и вероятно е плод на екзалтираната фантазия на някоя учителка по литература.
ГУЛаг е съкращение на Главное Управление Лагерях.
Няма такъв лагер! Химикалите се появиха през 1970 те и т.н.
23
7
 
1
 
! Отговори
Петров преди 1 година
Гулаг е измислица на Солженицин, която американците искат да превърнат в едва ли не реалност.
22
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Анонимен 14 Колкото изядоха в Русия.
21
1
 
15
 
! Отговори
Антон преди 1 година
Няколко уточнения:
"Тя била осъдена на 10 г. трудов лагер. Премествали я от един, в друг. В един момент се озовала в Гулаг" - ГУЛаг означава "Гла́вное Управле́ние Лагере́й", т.е. това е системата на всички лагери а не някой определен. Написаното е безсмислица.
"Срещнала Володомир в Англия, когато била на гости при своя приятелка." - Абсурд. По онова време е нямало как да си в СССР и да ходиш на гости в Англия, особенно ако си бил осъждан.
20
1
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Не ми стана ясно как украинката живее в СССР, но се оказва на гости на своя приятелка в Англия, където се омъжва. За гражданите на СССР не беше лесно да пътуват в чужбина, особено пък извън Източния блок.
Може би разказът е поместен тук със съкращения.
19
5
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Една система създадена с една демократична цел - за 30 години населението от 9 милиона намаля на 5 милиона, 2 милиона мият улиците и слугуват на Запад, а останалите 2 милиона просто ги няма.
18
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Демократичните САЩ избиха в Ирак близо 1 милион цивилни от които 200 хил. деца заради "оръжията за масово убищожение" на Саддам, които после се оказаха пълна лъжа и измислица.
17
9
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Комунизмът ражда чудовища.
16
1
 
9
 
! Отговори
Жидолюб преди 1 година
Нещо за Холокоста ще даваш ли?
15
9
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
" Борянче"Колко сребърника ти платиха.Та да напишеш тази помия?!!! Даже и лицето си криеш!!!-:) Леле леле....
14
2
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Колко ученика застреляха днес в училищата на САЩ?
13
10
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
САЩ са на първо място в света по брой затворници на глава от населението защото правосъдната им система е ефективна и осъжда престъпниците, а Китай са на едно от последните 134 място защото нямат работеща правосъдна система и престъпниците в Китай се разхождат на свобода.
12
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Това е било, както и историята с любовта на американския десантчик с французойката. Много истина и нежност има в тези истории.И вероятно е било надеждата в ГУЛАК, войната и след това.Но за ужас никоя "отговорна и важна" персона не се интересува от хората, а от властта, парите и себе си. Защото всичко според тези лица, започва и свършва с тях. Другите хора са употреба, според нуждите. За съжаление Бог ги търпи, но може би не завинаги.
11
2
 
12
 
! Отговори
наблюдаващ преди 1 година
За Гулаг и за всички лагери по това време, истината е жестока!Това са последствията на една система,която е създадена с една,сатаниска цел:Колкото се може по-вече репресирани и унищожени! Но,коя е причината?Минозина заят, че това са болшевиките,в последствие комунистите.А,колко си задават въпроса: От къде в Царска Русия са се появили тези"революционери", Троцки и "камарад"Ленин? и още хиляди тяхни "съпъртийци".И все с едни такива не много руски имена?
10
1
 
2
 
! Отговори
панчо преди 1 година
До Анонимен 8
явно на русия и на китай правосъдните им системи не са толкова ефектни като тази на сащ
не че изложените цифри са реални но дори да ги приемем за такива в държави като русия и китай е ясно кой командва парада във всеки случай не и правосъдната система
а тези които се стараят да не се прилага върху тях
9
4
 
6
 
! Отговори
бай ганю преди 1 година
е как след подобни истории да не се радва човек че живее в демократичен свободен строй
в най добрия си вариант обаче се намира само в западна европа но и при нас не е чак толкова зле
а тези които не ценят сегашната си свобода и не се борят това да продължи то може би те трябва да минат през изпитанията на тези изтрадали хора