Свалбард - вратата на Путин към Арктика

Валутата е в рубли, водата се бутилира в Северен Кавказ, а пред първата многоетажна сграда в Свалбард, построена с голяма помпозност през 1974 г., човекът, който гледа благосклонно към Баренцбург, е, разбира се, Ленин.

В един зимен следобед обаче в последното руско селище за добив на въглища на Норвежкия архипелаг се е надвесил тъмен облак. Това не е само заради черния дим, излизащ от комина на нерентабилна и необичана въглищна мина. Договорът от Свалбард от 1920 г., който урежда Арктика, може да забранява изграждането на военни бази тук, но малцина в този ъгъл на далечния север могат да се съмняват, че това е геополитическо бойно поле. Дори ако въглищата вече не се отплащат, има малък шанс това, което на практика е аванпост на Кремъл, да бъде изоставено.

За тези, които живеят на половин ден път със снегомобил от Лонгиърбиен, най-голямото селище на Свалбард и дом на около 2500 души, условията са мрачни. Има недостиг на храна, гориво и тоалетна хартия. Дори ако табела на планината отвън обявява съветски "мир на света", полярните мечки никога не са далеч и винаги са гладни. Носенето на пушка може да е разумно, дори на кратката разходка за освежителни напитки в кръчмата "Червената мечка".

Баренцбург се контролира от Trust Arktikugol, руската държавна компания, която е все по-активна в Арктика. На посетителите се казва да не пътуват дотук от Visit Svalbard, която е премахнала града от туристическата пътека заради връзките на Арктикугол с Кремъл и президента Путин, както и заради войната му в Украйна.

Напрежението нараства

Спорадичните дипломатически спорове отстъпиха място на непрекъснати провокации и изпробване на условията на Договора от Свалбард, казва 24-годишният Барт ван дер Вал, изследовател в Института Клингендал, холандски мозъчен тръст, пред The Times.

"Русия все повече оспорва норвежката власт и разширява границите на това, което им е законно позволено да правят на островите", добавя той, цитирайки момента, в който Арктикугол докара превозно средство, приличащо на руска полицейска кола, в селището през септември. Междувременно, милитаризирани паради за Деня на победата през май 2023, 2024 и 2025 г. включваха паравоенни символи и ниско летящи хеликоптери. "Цялата Арктика, поне от европейската ѝ страна, е от висока стратегическа стойност за Русия", добави той. "Арктика е катедралата на Русия - нещо, което може да бъде построено, за да издържи поколения наред. За да охранява тази ценна катедрала, Русия бързо разширява военното си присъствие в Арктика, като Свалбард е директно на тази врата."

Кремъл също така улеснява руснаците, които искат да дойдат тук. Миналия месец арктическият пътнически кораб "Професор Молчанов" акостира в Баренцбург след пътуване през Баренцово море от Мурманск.

На борда са били миньори, техните семейства и арктически учени, според руски съобщения. Плавайки директно от Мурманск, руснаците не са имали нужда да летят през Осло или Тромсьо, избягвайки изискването за норвежка виза. Десет пътувания с "Професор Молчанов" са планирани за тази година.

Пътищата за доставки до Баренцбург вече бяха оспорвани. Русия преди това обвини норвежкото правителство, че е прекъснало доставките на храна и лекарства за своите граждани в далечните северни острови Свалбард. Въпреки че Свалбард е част от територията на Норвегия, около 500 руснаци съставляват най-голямата национална група на архипелага съгласно договор от 1925 г., който го е отворил за чуждестранни компании.

Трябва да си малко луд, за да се окажеш в Арктика

Мартиник дю Тоа, 34-годишна южноафриканска музикантка, работеща като туристически промоутър за Арктикугол, каза, че управлението на града е "архаично".

"Плащам си наема на човека, който ми плаща заплатата. Ако не работиш за компанията [Trust Arktikugol], е почти невъзможно да функционираш. Нуждаеш се от руска банкова сметка, тъй като парите се обработват там, което означава, че сме зависими от Русия, която не ни обръща достатъчно внимание", обяснява тя. 

Дю Тоа, която отбелязва, че е свободна да говори с The Times, защото не е рускиня, също така описва как недостигът в хранителния магазин на града е започнал през 2024 г. Тя твърди, че Баренцбург не трябва да бъде наказан за действията на Русия, като на практика бъде откъснат от туристическата пътека, защото "това не е Русия".

25-годишната Даря Слюняева, официален представител на Арктикугол, казва, че туристите все още намират пътя си към Баренцбург.

"През първата ми зима през 2024 г. тук беше като вакуум, но миналата година видях огромна промяна", споделя тя. "От петък до неделя чувах групи от до 15 снегомобила да влизат в селището няколко пъти на ден."

56-годишният Волфганг Лемпе, родом от Германия, е прекарал повече от десетилетие в града. Самостоятелно заетият собственик на туристическа компания Norwegen Experte казва:

"Ние сме свободни души тук, но трябва да си малко луд, за да се окажеш в Арктика. Ние сме общност тук. Например, веднъж турист открадна уиски за 3000 евро. Хората веднага разбраха кой е, той беше посетен и му беше казано никога повече да не се връща."

Въпреки че местните говорят за туризма му, мястото на Баренцбург на картата на Арктика на Кремъл ще гарантира оцеляването му, казва 59-годишният Матиас Алберт, професор по политически науки в университета в Билефелд.

"Когато погледнете другото руско селище на архипелага, Пирамиден, то не беше малко, но сега там живеят много малко хора, тъй като затвориха мината поради авария и тя не беше печеливша. Трудно е да се каже дали Баренцбург би могъл да поеме в същата посока без нарастващия геополитически конфликт."

26-годишната Валерия Бурлаченко-Михалская е живяла известно време в Баренцбург и Пирамида като туристически екскурзовод преди пандемията. Въпреки че няма руски паспорт, тя е израснала с рускоезични родители, посещавала е рускоезично училище и е гледала руски телевизионни канали в Херсон, Украйна. Когато малка група руснаци в Баренцбург протестира срещу лишаването от свобода на Алексей Навални през януари 2021 г., Бурлаченко-Михалская твърди, че ръководството на "Артикугол" в Москва е забелязало "бунта" и ги е предупредило, че може да загубят работата си.

Бурлаченко-Михалская, която сега живее в Република Ирландия, също смята, че жителите на Баренцбург не са свободни да говорят открито с пресата или туристите.

"Преди имаше много приятелства между селищата. Помогнах за провеждането на концерт по молба на училищния хор на Лонгиърбиен, който посети Баренцбург и се срещна с местните деца", казва тя. "Беше красиво събитие."

57-годишната Майда Питерс, която пътува от Белгия до Баренцбург, споделя, че иска да посети, тъй като работещите на въглищния фронт "не са хора, които са започнали този конфликт". Градът, казва тя, "няма нищо общо с това".

Международните наблюдатели обаче са на различно мнение, тъй като Путин се стреми да контролира ресурсите на Арктика.