В събота вечерта насилието, което руският ултранационалистичен мислител Александър Дугин пропагандира от десетилетия, внезапно навлезе в собствения му живот. Дъщеря му беше убита от бомба, заложена в колата й, в покрайнините на Москва.

С дълга коса и сиво-бяла брада, Дугин е може би един от най-известните руски идеолози и е описван по различен начин, като "мозъка на Путин" или "Распутин на Путин". Фактическото му влияние върху руския президент обаче остава обект на разгорещени дискусии.

Роден през 1962 г. в семейство на високопоставен военен, Дугин прекарва ранните си години като антикомунистически дисидент. Той се присъединява към различни ексцентрични авангардни колективи, възникнали през последните две десетилетия на Съветския съюз, където е известен с флирта си с политиката на нацистка Германия.

Той привлече националното внимание през 90-те години като писател за крайнодесния вестник "Ден". В манифест от 1991 г., публикуван в "Ден", Дугин за първи път излага своята антилиберална и ултранационалистическа визия за Русия -  страна, която според него е обречена да се изправи срещу индивидуалистичния, материалистичен Запад.

По време на бурните години след разпадането на Съветския съюз Дугин съосновава Националболшевишката партия с писателя Едуард Лимонов, обединявайки фашистка и комунистическо-носталгична реторика и символизъм.

Мирогледът на Дугин е най-ясно артикулиран в неговата публикация от 1997 г. "Основите на геополитиката", за която се твърди, че се е превърнала в учебник в академията на руския генерален щаб и е затвърдила прехода му от дисидент към виден стълб на консервативната върхушка.

В книгата Дугин излага визията си за разделяне на света, призовавайки Русия да възстанови влиянието си чрез анексии и съюзи, като същевременно провъзгласява опозицията си срещу Украйна като суверенна държава.

"Украйна като държава няма геополитическо значение, няма особено културно значение или универсално значение, няма географска уникалност, няма етническа изключителност", пише той. "Нейните определени териториални амбиции представляват огромна опасност за цяла Евразия и без разрешаване на украинския проблем като цяло е безсмислено да се говори за континентална политика."

Двадесет и пет години по-късно президентът на Русия повтори някои от възгледите на Дугин за Украйна в своето есе от 4000 думи "За историческото единство на руснаци и украинци", което мнозина възприеха като план за инвазията, която той предприе само шест месеца след публикуването му.

Не беше сигурно обаче, че радикалните антизападни мисли на Дугин в крайна сметка ще станат мейнстрийм в Москва, когато Путин стана президент през 2000 г.

Подтикнат от високите цени на петрола, новоизбраният лидер изглежда наблюдаваше интеграцията на страната в глобалната капиталистическа система, докато обикновените руснаци прегърнаха западната бърза храна и поп културата.

Нелибералните тоталитарни идеи на Дугин бяха счетени за неуместни и той се оказа на ръба на политическата власт. Въпреки това той продължава да пише и изнася лекции, като доразвива концепцията за евразийството, фашистката политическа доктрина с руски привкус, която вижда Москва като център на съперничеща империя на атлантическия запад.

Позицията на Дугин се промени през 2012 г., когато Путин отново пое властта след масови антиправителствени протести и руският лидер прегърна консервативна визия за страната си.

Дугин се почувства допълнително оправдан, когато Русия анексира Крим през 2014 г. и започна кървава война в Донбас след прозападната революция в Киев. "Мисля, че трябва да убиваме, убиваме, убиваме украинците", каза Дугин в едно видеообръщение към своите последователи по това време, което го направи една от най-мразените руски обществени фигури в Киев.

Въпреки насилствената реторика на Дугин, той продължава да пътува в чужбина, поддържайки тесни връзки с мислители на европейската нова десница, които също осъждат либерализма, феминизма и господството на САЩ.

Той също така често е канен на конференции по целия свят, дебатирайки френския философ Бернар-Анри Леви в Амстердам през 2019 г.

Съобщава се, че Дугин е пътувал без охрана в и извън Русия, което някои набързо посочиха като едно от възможните обяснения зад съботната атака, която според съобщенията е имала за цел да го убие.

Действителното влияние на Дугин върху ежедневните операции на Путин е дългогодишна тема на дебат, като някои експерти по Русия го наричат ​​"духовен водач на Путин", а други, предимно хората в Москва казват, че той е неуместна фигура, която желае да изглежда близка до Кремъл за лична изгода. Съобщава се, че Дугин е поискал цели 500 евро за интервюта със западни медии.

Путин и Дугин никога не са снимани заедно, а "философът" никога не е заемал официална длъжност в държавата.

"Тази карикатурна псевдоинтелектуална измама със сигурност не е част от системата за вземане на решения", пише Леонид Волков, ключов съюзник на хвърления в затвора критик на Кремъл Алексей Навални, часове след атентата.

Въпреки това, неговата марка руски национализъм безспорно стана популярна сред голяма част от руския политически елит и възгледите му помогнаха за оформянето на идеите зад нахлуването в Украйна.

Убийството на дъщерята на Дугин Дария, прокремълска журналистка, идеологически свързана с баща си, ще разтърси висшите ешелони на руското общество.

Кадрите, разпространени из Русия на изгорената кола, също ще върнат спомените за бурните 90-те години на миналия век, когато убийствата с бомби, заложени в коли, бяха рутинни, тъмна черта на предишна ера, за която президентството на Путин гарантира, че ще сложи край.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase