Архитект Любо Георгиев е директор на общинското предприятие “Софпроект – ОГП” и ръководител на екипа, който трябва да състави визията за дългосрочно развитие на София. Роден през 1981 г. в столицата, той завършва архитектура в IUAV във Венеция, Италия, и TU Delft в Делфт, Холандия. Дълго време работи като архитект в Италия, Холандия, Китай и България. Oт 2016 г. се е заел с нелеката задача да pъĸoвoди ĸoopдинaциoннaтa гpyпa "Bизия зa Coфия" - пpoeĸтът зa изгoтвянe нa дългocpoчнa визия зa paзвитиe нa българската столица. Dnes.bg разговаря с него за проблемите и перспективите пред София, както и възможностите на столицата ни да се разраства в бъдеще.

Архитект Георгиев, наскоро представихте изследване на "Софпроект", според което, на база  настоящия устройствен план, София може да поеме още близо 1 милион души население. Вие обаче бяхте скептичен към тази голяма цифра. Защо?

Одобреният през 2009 година Общ устройствен план (ОУП) на Столична община залага развитието на немалко територии, които тогава, а повечето от тях и все още, не са част от града. Някои от тези територии са предвидени за транспортна инфраструктура (Околовръстното шосе, бул. Тодор Каблешков и др.), а други за паркове (Въртопо, Източен и др.). По-голямата част обаче са територии, на които ОУП позволява строителство. Ние изследвахме до какво би довело реализацията на пълния потенциал на плана в сферата на жилищното строителство. И резултатът беше доста стряскащ. При коефициент от 30 кв.м. чиста жилищна площ на човек (реалността в София към 2016 г. е средно 28 кв.м./човек, а 30 кв.м. е стандартът на ООН) ОУП на Столична община позволява да се построят нови жилища за още близо 1 млн. души, от които 600 000 в София, а останалите в другите части на общината. Това е огромно количество ново население, което ще има нужда от придвижване, детски градини и училища, магазини, паркове, медицинско обслужване и т.н. Аз съм скептичен, че ние бихме могли да си позволим създаването и поддръжката на инфраструктура за толкова много нови хора, тъй като и в момента София има немалко проблеми в тези области. А освен това мисля, че и не бива да искаме такава голяма концентрация на население, в контекста на обезлюдяването на национално ниво. Аз съм поддръжник на идеята за компактен град поради много икономически, социални и екологични причини, но не мисля, че всички трябва да дойдат да живеят в София.

В момента няма мерило, освен усещането на обитателите, което да каже, че един квартал е презаселен. Можем да сравняваме концентрацията на обитатели, но една и съща концентрация може да бъде възприета хем като нормална, хем като прекалена, а това зависи от наличието на услуги (училища, градини, търговия), на добър транспорт, както и на озеленяване (улично, паркове и т.н.). За пример - една от най-високите концентрации на жители в София е в Зоните Б5 и Б18. Това са много високи блокове  - с по над 15 етажа - разположени на големи разстояния помежду си, в част на града, където има добра мрежа на градския транспорт, няколко парка (Възраждане, Свети Никола, Света Троица и Свети свети Петър и Павел), немалко училища и детски градини, както и разнообразие от търговски функции. Това може би не е най-добрият вид застрояване поради отчуждението, което то често носи със себе си. Но зони с по-малка гъстота на населението биват възприемани като презаселени, защото жилищните сгради там са изградени нагъсто, има твърде малко или никаква зеленина и обществено обслужване, както и не са добре обслужени от транспорт. Какво може да се направи? Като начало мисля, че трябва да променим ОУП, а после и подробните устройствени планове (ПУП), за да намалим териториите, на които може да се строи. Просто защото не можем да ги обслужим. Освен това ще трябва да променим и по-детайлните параметри, които се определят в ПУП, за да избегнем гъсто разположени сгради, без зеленина между тях. Всички тези мерки обаче са средно и дългосрочни, ще имат ефект поне 5 години след като бъдат приети, което само по себе си би отнело други 5 години.

Архитект Любо Георгиев. Снимка: Визия за София

Кой са най-перспективните райони за изграждане на жилищни и на смесени проекти с жилища и офиси в столицата?

Зависи от гледната точка. От моя това са територии, които са част от града, но са западнали и/или са бивши индустриални. Има немалко такива в София - Захарна фабрика, НПЗ Средец, зоните около Централна гара или Сточна гара и много други. Това са зони, в които има вече изградена инфраструктура (и канализация, и пътища, и ток), попадат в мрежата на градския транспорт, понякога дори има зелени площи наблизо (или пък могат да бъдат създадени такива), налична е в някои случаи и социална инфраструктура (училища и детски градини). Ако говорим за перспективност трябва да мислим за това как може да работи една зона в цялост, а не само за това кой квартал бива продаван най-много или най-добре от брокерите на недвижими имоти. В никакъв случай не бих нарекъл перспективно разрастването на града в полето или по склоновете на Витоша.

Близо 90% от поемния жилищен капацитет се намира в границите на София-град. Как стоят нещата с крайградските райони? Биха ли имали хората по-голям интерес към тях в бъдеще?

90% от поемния капацитет на вече съществуващите жилища е в София. ОУП позволява строителството на значително количество нови жилища в другите населени места на общината, като в някои от тях (Банкя, Панчерево, всички под-Витошки квартали, а вече и Лозен и Герман) се изграждат нови жилища и се увеличава населението вече години наред. Съдейки по имотния пазар, крайградското живеене (в самостоятелна къща, къща-близнак или много малка кооперация) определено се радва на интерес, но в селата, които са по-близо до самия град. Основните причини за по-ниската атрактивност на по-отдалечените населени места са трудността с придвижването до работа, отдалечеността на училищата, както и понякога липсата на разнообразни магазини. За да направим отдалечените крайградски райони по-атрактивни ще трябва да инвестираме значителни средства в инфраструктура, а това ми се струва непосилна задача в близко бъдеще. А освен това разстилането на града най-вероятно ще се окаже и нерентабилно от гледна точка на поддръжка. Може би развитието на работата от разстояние и дистанционните форми на обучение ще намали нуждата от всекидневно придвижване и това ще направи по-лесно живеенето на място, което е по-отдалечено от града.

Градът расте най-много в южна посока към Витоша, а северът често е подценяван. Защо се получава така? В коя посока има най-голяма възможност за развитие и увеличаване на София?

За интересът към витошките склонове, за сметка на старопланинските имам две обяснения. Първото е, че това са зоните, които брокерите продават най-много и ги предлагат като "престижни" или "перспективни". Купувачите се доверяват на брокетите и избират тези зони. Което от своя страна им създава имиджа, че това са местата, където "всички купуват". И съответно ги потвърждава като “перспективни”. Тоест един самозахранващ се маркетингов кръг, започнал съществуването си сигурно десетилетия назад, най-вероятно по чисто обективни причини. А тези обективни причини са близостта на Витоша, нищо че рядко имаш гледка, камо ли достъп до планината, наличието на основни булеварди (но пък и липса на улици от по-нисък клас) и предполагам най-вече близостта до София. Селата по склоновете на Стара планина са по-далеч от града, имат често дори по-лоша инфраструктура от тази на новите южни квартали, а и нямат "имидж". Мисля, че това са причините за предпочитането на Драгалевци и Манастирски ливади пред Локорско или Подгумер.

Според нашето изследване населените места, в които ОУП позволява най-много (все още нереализирано) жилищно строителство са отново южните села и квартали. Сред селата класацията водят Герман (11 000 нови жители) и Иваняне (10 000 нови жители), а сред кварталите - Малинова долина - запад (35 000 нови жители), Манастирски ливади - изток (26 000 нови жители) и Горубляне (20 000 нови жители). Това е много притеснително и мисля, че това е едно от нещата, които трябва да бъдат променени в ОУП - не бива да искаме и да правим планове за това, да създадем такава голяма концентрация на население в южната част на общината.

Виe pъĸoвoдитe стратегията "Bизия зa Coфия", на база на ĸoятo трябва да бъде aĸтyaлизиpaн OУΠ нa столицата? Кога мислите, че може да се случи това?

Визията трябва да е готова в края на лятото и представена на конференция през септември, която да продължи и с изложба до края на ноември. В момента сме на етапа, в който събираме обратна връзка от широката публика. Досега сме включили близо 6000 участника, представители на НПО, бизнеса, администрацията, експерти, политици от различни партии и др. Тези 6000 участника може да наречем най-активната част от града, поне що се отнася до градското развитие. Но искаме да разберем нагласата за посоката на развитие на София на много повече хора. Човек може да си даде мнението като попълни анкета на сайта ни (https://vizia.sofia.bg/join/), като ни прати мейл (info@vizia.sofia.bg) или остави коментар, или съобщение на фейсбук страницата ни (facebook.com/ViziaZaSofia/). През юли организираме и срещи на живо в различни части на общината, не само в София. Графикът ще го публикуваме на страницата си и във фейсбук. Подготвяме и представително социологическо проучване.

Веднъж готова, Визията ще стане основна част от заданието за изменението на ОУП. Ние вече сме започнали работата по заданието, правейки анализи на силните и слабите страни на плана. А графикът за изменението на плана ще зависи от новия общински съвет, но се надявам да можем да направим така, че да не продължи твърде дълго.

Какво очакват жителите на София да се промени в техния град? Кои са въпросите, които са особено наболели?

Направихме анализ на получените мнения до юни месец (тоест преди широката ни кампания за включване). Това са мнения, получени по мейл, изказани на някое от изданията на Диалози за София, или изразени по време на някоя от 600-те срещи, които сме провели. Сферите, за които сме получили най-много коментари са мобилността (и най-вече градския транспорт), следвана от  пространственият (градоустройство и публични пространства), социалният (бедност и неравенство) и екологичният (озеленяването, замърсяването и използването на природните ресурси) аспекти на живота в града. Това не е представителна извадка, но подсказва за това какво вълнува хората, с които сме говорили. Предложенията за цели и мерки, по които търсим обратна връзка от гражданите, са базирани на множеството изследвания, които направихме, на данните, които събрахме, както и на мненията, които получихме досега. Сега сме на финалната права и силно се надявам да можем да формираме максимално споделена и ясно изразена посока за развитието на града.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase